“За голямо съжаление сегашната ситуация с Шенген граничи национална криза.“
Това каза по време на провелия се на 4 юни форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ Николай Рашков, делегат в Експертната група за международен транспорт към ЕК и главен оперативен директор на EuroSpeed.
Фокус на разговора му с модератора Веселина Петракиева беше икономическата роля на българския транспортен сектор, за чийто растеж пълноправното членство в Шенген е от ключово значение.
Относно забавянето на влизането на страната ни в Шенген по суша Рашков заяви, че това са „поредните невидими граници за транспортния бранш и икономиката“.
„Ние много умело като общество успяхме да запечатаме този процес като преходен, като нещо, което трябва да изстрадаме. Молбата ми е, ако имате път през сухопътната граница с нашата съседка Румъния, спрете и попитайте нашите колеги какво е тяхното мнение за този „преходен период“, каза Рашков и добави, че средното чакане между България и Румъния на граничен пункт Видин е 17 часа.
На въпрос на модератора Веселина Петракиева какво е необходимо, за да се промени това, Рашков отговори:
„Това, което трябва да се случи, е воля от европейските институции, които ясно казват на какви критерии трябва да отговаря една държава, за да бъде пълноправен член на шенгенското пространство. Смело мога да твърдя, че България към днешна дата отговаря на всички тези изисквания, контролът ни по границите е достатъчно сигурен и нашите съседи биха могли да се доверят на експертизата, която слагаме на масата“.
Според Рашков страната ни има нужда от силно правителство и ясна политическа воля, която да припознае транспортния бранш като стратегически национален приоритет.
„Много хора не си дават сметка, но нашият сектор измина изключително дълъг път през последните 30 години. В момента сме лидер в транспортните услуги в Европа. На този фон обаче ние продължаваме да се борим за едно от основните ни права – достъп до единния пазар и свободното движение на стоки.“
На въпрос за присъствието и значението на българско лоби в Брюксел Рашков поясни, че представителството на сухопътния транспорт е важно по простата причина, че то свързва всички нас като европейски граждани.
"Изготвихме доклад, който ясно показва, че българската икономика губи над един милиард лева годишно заради липсата на пълноправно участие в Шенгенското пространство. Това на практика се изразява във факта, че ние, българските граждани, плащаме между 15 и 18% по-скъпи стоки за бита с всяко едно влизане в магазина. Това е причината, за нуждата от представителство на нашия бранш.“
Само и единствено когато имаме стратегическа визия за транспорта, той може да се развива правилно и да подкрепя българската икономика, добави Рашков.
„Трябва да има здрав разум, всички да седнем на масата и да погледнем изискванията на ЕС. В Брюксел има доклади, ясно показващи, че отговаряме на всички показатели и сме осигурили защитата на външните ни граници“, заяви експертът.
Попитан дали само Шенген е проблем пред транспортния бранш, Николай Рашков отбеляза, че ако това беше единственото препятствие пред българската икономика, ситуацията щеше да бъде доста по-позитивна.
„Имаме наличието на пакет мобилност, който драстично рестриктира транспортните компании. Също така има и една голяма сянка, седяща в дъното на стаята, която се нарича „Зелена сделка“. Инфлацията в Европа пада, но зад това понижение се крие изключителна сериозна криза в нашия бранш. Той успя да покрие тази разлика между цените на транспорта, нарастващите разходи и падащата икономика, която ние поехме за наша сметка. В момента работим на операционна печалба в рамките между 2 и 5%. Това означава, че един цял бранш работи на границата на фалит.
В същото време зелените политики на ЕС ни задължават да продължаваме с намаляването емисиите. Начинът по който това може да бъде постигнато е чрез инвестиции. Как и откъде ще дойдат те, ако ние имаме варварско прилагане на Зелената сделка без никаква икономическа мисъл?“, заяви Рашков.
Той завърши с обръщението, че липсата на силно правителство и силна политика, която да ни води напред, е болката на всеки един български гражданин.