„Не виждам ограничаване в разходната част на Бюджет 2024, виждаме нереалистични параметри и по отношение на приходната част”. Това заяви в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS икономистът Михаил Кръстев. По думите му това не бюджет, който цели овладяване на инфлацията.
Петя Георгиева от Института за пазарна икономика коментира, че има голям проблем с факта, че потреблението се планира да расте. „Около ковид кризата наблюдавахме увеличение на спестяванията, сега министърът на финансите очаква потреблението да се повиши. Това поставя под риск планираните стойности за инфлацията”, заяви Георгиева.
Икономистът Георги Вулджев също каза, че Бюджет 2024 г. не е антиинфлационен. „Ако се постигне целевото ниво на инфлация, то по-скоро това ще е божа работа, а не благодарение на това, което финансовото министерство прави. По думите на Вулджев сред най-проблемните е частта със заложените приходи от ДДС. „При положение, че МФ очаква тази година приходите от ДДС да не бъдат изпълнени с около 1 млрд. лева, за догодина залага още по-високи приходи от ДДС, които не виждам откъде могат да дойдат. Залага се по-висок икономически растеж, съмнявам се, че той ще бъде изпълнен, особено в контекста на случващото се в Европа – икономическо забавяне има на практика навсякъде”, заяви Вулджев.
Михаил Кръстев допълни, че за да покрием критерия за членство в еврозоната показателен е дефицитът за тази година, а не за следващата. „Ако за 2024 г. дефицитът ни е до 3%, това ще има отношение към конвергентен доклад, който ще бъде разгледан през 2025 г., за да се присъединим евентуално през лятото на 2025 г. или 2026 г.”, заяви Кръстев.
Петя Георгиева каза още, че държавата иска да харчи повече, отколкото може да събере, което води до ръст на дълга като процент от БВП. „Допреди няколко години беше немислимо да се взима дълг на лихвените нива, които са в момента”, заяви Георгиева.