От този бюджет, приеман юли месец, не можем да очакваме реформи. За пенсионната реформа – разходите са 19 млрд. лв. Осигурено е 12% увеличение. Въпреки трите преизчисления през 2022 г., което беше свързано с прекомерните политически наддавания, мисля, че все пак трябва да се покрие ръста на инфлацията. Това заяви бившият социален министър Христина Христова в ефира на Нова телевизия.
Тя прогнозира, че проблемът с финансовата устойчивост на пенсионната система ще става все по-голям. „Осигуровките, които работещите хора внасят този месец, трябва да стигнат за пенсиите през следващия месец, но те стигат наполовина".
Финансистът Любомир Каримански смята: „Трябва да се съобразяваме все пак как се развива икономиката ни, дали нараства производителността ни. Не наблюдаваме такъв растеж към момента, който да гарантира достатъчно високи доходи.”
„Нека не забравяме, че минималната работна заплата не трябва да бъде определяна като определено фиксирано число от страна на политиците. Необходимо е формула, по която да се определя, и в нея да участва теглото на производителността на труда и теглото на икономиката”, допълни той.
По думите му ние не инвестираме средства в икономиката. Статистиката ще продължава да е лоша.
Христова коментира идеята за плащането на заплати по банков път: „Трябва да се види има ли достатъчно банкомати, за да могат хората да си ползват парите.”
„Нямаме оценка на въздействието. Нямаме анализ разходи-ползи. Тези неща липсват и така набързо подготвените преходни и заключителни разпоредби трябва да бъдат критикувани. Не може през бюджета на държавата да променяме други закони”, коментира още Каримански.
„Усещането ми е, че синдикатите загряват за Бюджет 2024. МФ направи баланс между интересите – всички вече са недоволни”, смята пък Иван Нейков.