"Много по-важно от това колко е минималната заплата, е какво може да купиш с нея. Защото, ако от другата страна няма съответното количество стоки на съответната цена, това, че заплатата ще отиде в някакви големи цифри, тези, които си спомняте 1997 г., знаят какви бяха цифрите", заяви пред Нова телевизия финансистът Левон Хампарцумян.
"Трябва да се грижим икономиката да се развива. Работодатели, профсъюзи и всички страни да гледат в една посока, така че тортата, която разпределяме, да стане по-голяма. Защото, ако се опитваме с ограничения и тавани, вероятността е някои стоки просто да изчезнат или да поскъпват, или да се появява черна борса. Неща, които сме преживявали в различни периоди на развитие на държавата. Същевременно има една голяма цел, която не се решава с декрет на Министерския съвет или на Народното събрание - намаляането на разликата между минималните и максималните доходи, която в България през последните 30-ина години се влошава", добави Хампарцумян.
По темата, че Европа иска гаранции за адекватност, той каза: "Тогава трябва да дефинираме какво е адекватност. Има едни страни в Европа, които могат да си позволят повече - съответно и най-ниският човек взема повече. Знаете, че затова българите ходят да метат улиците на Барселона или да берат ягоди в Англия. Когато инфлацията обаче е прекалено висока, това че заплатите растат, дефакто гасим пожара с бензин, защото няма достатъчно стоки и услуги, които тези заплати да купят."
"България е на последно място в Европейския съюз по покупателна способност на минималната работна заплата от много дълги години.
Разбира се, че господин Хампарцумян е много прав, че трябва да увеличаваме "тортата", но е важно и как я разпределяме. Защото ако не я разпределяме адекватно, хората ще продължават да ходят в Барселона да метат улиците", заяви икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.
"Очакваме между 900 и 1000 лв. да бъде минималната работна заплата от януари следващата година, ако се запази този текст в Кодекса на труд. Казвам ако, тъй като работодателите се опитват да атакуват текста. Да, ние също имаме забележки по начина, по който беше приет и ги изказахме в Народното събрание. Проблемът е, че беше закован точно на толкова. Нито директивата казва, че може да се закове в определен размер, нито разпоредбите на Международната организация на труда позволяват това да се случва извън разговорите между синдикати, работодатели и правителство. Защото сами разбирате, че законов текст означава изчидляване колко е средната заплата според приетите граници в Кодекса на труда, изчисляваме 50% и приключваме. Трябва да кажем ясно, че и текстът, заложев в Кодекса на труда не претендира, че транспонира директивата. В момента ние имаме работна група, в която участват синдикати, работодатели и правителства, в която ще изработим предложения за документи и правила, по които да се определя минималната работна заплата", каза Ваня Григорова.