Разходите за внос на храни в света са напът да достигнат рекорд от близо 2 трилиона долара през 2022 г., оказвайки натиск върху най-бедните страни, които вероятно внасят значително по-малко количества храна, съобщи агенцията по храните на ООН, цитирана от Ройтерс, предаде БТА.
Световните цени на храните скочиха до рекордни нива през март, след като Русия нахлу в Украйна - ключов производител на зърнени култури и маслодайни семена, и въпреки че оттогава са се понижили до известна степен, те остават над вече високите нива, отчетени миналата година.
Увеличението засяга непропорционално силно икономически уязвимите страни и се очаква тази тенденция да продължи през следващата година, въпреки че цялостната ситуация със селскостопанските доставки леко ще се подобри.
"Това са тревожни признаци от гледна точка на продоволствената сигурност", заяви Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) в своя прогнозен доклад за храните, който излиза два пъти годишно.
Световните разходи за внос на храни се очаква да достигнат 1,94 трилиона долара тази година, което е ръст от 10 процента на годишна база и повече от очакваното по-рано, посочва ФАО.
Отбелязва се, че обемът на вноса на храни от страните с ниски доходи се очаква да се свие с 10 процента, тъй като сметките им за внос на храни за годината остават почти непроменени, което показва нарастващи проблеми с достъпността.
"Вносителите се затрудняват да покриват нарастващите международни разходи, което потенциално предвещава края на устойчивостта за тях заради по-високите международни цени", заяви ФАО.
По отношение на селскостопански стоки като торове, чието производство изисква много енергия, според ФАО глобалните разходи за внос ще нараснат с почти 50 процента тази година до 424 милиарда долара, което принуждава някои страни да купуват и използват по-малко.
Това неизбежно ще доведе до по-ниска производителност, по-ниска вътрешна наличност на храна и "отрицателни последици за глобалното селскостопанско производство и продоволствената сигурност" през 2023 г., пише в доклада.
По отношение на сезон 2022/23, агенцията предвижда скок в производството на пшеница с 0,6 процента на годишна база до рекордните 784 милиона тона. Допълва се обаче, че се очакват увеличението да бъде най-вече в Китай и Русия, като в останалата част на света запасите ще намалеят с 8 процента.
Междувременно се наблюдава спад на производството на фуражно зърно като царевица, ечемик и сорго с 2,8 процента през сезона.
Положителната новина обаче е, че според ФАО производството на маслодайни семена се възстановява с 4,2 процента, за да достигне най-високото си ниво за всички времена. Производството на захар се очаква да нарасне с 2,6 процента, докато производството на ориз се очаква да остане на общите средни нива благодарение на устойчивите насаждения в Азия и възстановяване на производството в Африка.