183 хиляди млади българи не работят и не учат, а разполагат с между 400 и 3000 лв. на месец. Според анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/, най-масовият профил е жена между 25 и 29 г., която живее в Пловдив или южно от града. Това включва също Кърджали и Смолян. Споменатите около 183 хил. младежи не попадат в графата бедни, защото месечната им издръжка е между 400 и 3000 лева, пише Марица.
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - между 100 и 500 лв. Над 20 хил. получават от семейството си издръжка между 500 и 600 лв., а за други 30 хил. джобните на месец са между 600 и 700 лв. Така тези две групи разполагат с повече пари, отколкото връстниците им на минимална заплата. Нейният размер е 710 лв., но след удръжките чисто остават 550,94 лв. Останалите получават дори по-високи доходи от активните млади, въпреки че не работят и да не учат.
Макар и малък, има кръг от неактивните младежи с доходи между 2000 и 3000 лв. на месец. При тази група богати пасуващи основните причини за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е наличието на алтернативен доход, който е достатъчно голям, за да нямат нужда да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за болни близки, както и млади майки, обясняват експертите. Специфична група са и жените, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Други пък живеят предимно при родителите си, като често са от големи семейства, където помагат и пенсиите на баба и дядо. По този начин на младежите не им се налага да плащат и за сметки и храна. Според последното проучване на Евростат малко под половината от младежите у нас живеят с родителите си, а близо 15% от домакинствата са на самотни родители.
Лошата новина е, че България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в ЕС. Повече такива има само в Италия, Румъния и Гърция. Притеснителен е делът на тези, които не искат да работят и не учат, а чакат семействата им да ги издържат с минимални суми до 400 лв. на месец - около 163 хил. младежи, по сметки на анализаторите. Те са в риск от социално изключване, защото получават доходи под линията на бедност, която е 413 лева.
Имат ниско образование, като голяма част от тази група е с основно. Това е причината те да не участват в образование и заетост - и двете изискват възможност за инвестиране на средства, което често не е по силите на бедните домакинства. Тази група се нуждае от конкретна подкрепа, в това число и финансова, за да се върнат младежите на пазара на труда, обясняват от ИПИ.
“При едно вдигане на прага на линията на бедност винаги голяма част от населението пада под нея, тъй като има сериозно струпване на хора над границата ѝ”, коментира икономистът Адриан Николов.