"България показва устойчивост на икономиката благодарение на политиките за подкрепа. Икономиката се възстанови въпреки пандемията и политическата несигурност през 2021 година," каза Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) на кръглата маса "Перспективи и предизвикателства пред световната икономика", организирана от МВФ за български журналисти, предаде БТА.
"Виждаме обаче и опасност от забавяне и прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) до 3 процента за тази година. Имаме и по-голяма зависимост на енергийните доставки от Русия. Инфлацията в страната ни се ускори и вече е двуцифрена", посочи тя.
"Сега е критичен момент за нашия свят, не сме се освободили от последиците от пандемията и започна войната в Украйна. Войната е преди всичко трагедия за хората в Украйна, но последиците се пренасят в страните близо до Украйна и в целия свят. Това за световната икономика означава, че възстановяването е значително забавено от войната", каза Георгиева.
По думите ѝ войната оказва влияние през два канала: От една страна - с покачването на цените на суровините като нефт, газ храни и метали, и от друга - чрез бежанците. Въздействието е по-голямо за по-интегрираните с Русия страни.
"Възникват четири проблема, по които трябва да се работи. Първо: какво да направим, за да ускорим растежа на икономиката; второ - инфлацията, която вече е реален проблем; третото - паричната политика с покачването на лихвените проценти, макар България да не е сред тези страни и на четвърто място - фрагментацията на световната икономика, създаването на блокове от страни, работещи с по-ниска ефективност", каза шефката на МВФ.
"Икономиката на Украйна ще се свие с 40 процента през тази година", прогнозира Георгиева. "Международният валутен фонд осигури 1,4 млрд. долара спешно финансиране за Киев и откри сметка за сигурен и безопасен начин за подпомагане на страната. Работим и да има сериозна програма за възстановяване на Украйна", добави Кристалина Георгиева.
"МВФ ще осигури подкрепа на държави като Молдова, която е с население от 2,4 милиона души, а вече има 400 000 бежанци от Украйна. Страните от Източна Европа също могат да разчитат на подкрепата на Фонда", добави Кристалина Георгиева.
"Заради войната разходите на Украйна се увеличиха, а приходите намаляха. На страната ще са нужни 5 милиарда долара на месец през следващите поне 2 - 3 месеца. Това обаче е ориентировъчна сума. Украйна продължава да генерира приходи, макар икономиката ѝ да е силно засегната. Страната продължава да плаща пенсии и заплати, бързо възстановява засегнатата от бомбардировки инфраструктура. Работи се по финансиране на Украйна от донори и от други организации. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) например има проекти, насочени към поддържане на държавни предприятия, а това е подкрепа и за бюджета на страната", каза Кристалина Георгиева.
"Виждаме сериозен риск от криза с храните, като поне 26 страни ще са в много тежко състояние. Те са приоритет за МВФ и на Световната банка. Имаме 700 милиарда долара налични средства за финансиране и държави като Египет, Тунис и Шри Ланка могат да разчитат на нас", каза Георгиева.
"Получихме пълна подкрепа за нов механизъм за финансиране, който ни позволява да подпомогнем с нов доверителен фонд от 40 милиарда долара страните, които имат проекти за борба с климатични промени и за борба с бъдещи пандемии", каза Кристалина Георгиева.
"Имаме два основи фактора за инфлацията в света. Първият е продължаващата пандемия, която прекъсва каналите на снабдяване. Виждаме че в Китай заболеваемостта се ускорява и това значи ограничения в страната. В държавите, където пандемията отминава, търсенето рязко се увеличи, а предлагането остава на ниско ниво", уточни тя.
"Вторият фактор е войната в Украйна - тя води до високи цени на храните, металите и на енергията. Никой не може да каже кога ще свърши войната и какво ще стане с цените на храните и на енергията", подчерта Георгиева.
"Най-големият проблем от войната е за хората в Украйна, санкциите са резултат от нея. Рецесията в Русия е дълбока и прогнозата на МВФ е за спад на руския БВП с 8,5 на сто през тази година. През следващите седмици ще видим резултатите от финансовата изолация на Русия, макар там да се взеха мерки за възстановяване на курса на рублата. Коренът на тези проблеми е войната, която Русия започна. Най-доброто, което може да се случи на света, е войната да спре. Същото е и с пандемията. Коренът на проблема е вирусът, а мерките за неговото ограничаване са последици", посочи Кристалина Георгиева.
"За борба с инфлацията покачването на лихвите е необходимо и вече се случва. Можем да работим върху факторите, водещи до инфлация, да работим за производство на храни и на енергоносители", каза още Кристалина Георгиева.
"Виждаме къде може да се увеличи производството на храни - например това предлага Канада. Износът може да бъде увеличен чрез намаляване на запасите - това предложи пък Индия. В ЕС също се обмисля увеличаване на селскостопанското производство, а в САЩ се обсъжда насочване на царевицата към производство на храни, вместо към производството на етанол. Темата за торовете също ще е много голям въпрос", каза управляващият директор на МВФ.
"По-високите лихвени проценти ще усложнят проблема към търсенето и обслужване на кредити, особена за страни с високо дългово бреме", посочи директорът на МВФ.
"Прогнозата на МВФ е за 3,6 процента ръст на световната икономика през 2022 година, макар през октомври миналата година тя да беше за ръст от 4,9 процента. Ние предвиждаме ръст на БВП да имат само малък брой - не предсказваме рецесия за света, а само за малък брой страни, уточни тя. Последиците са най-драматични за Украйна и за Русия, която провокира войната", каза още директорът на МВФ.
"Преде тази война се надявахме растежът да върви нагоре, а инфлацията - надолу, сега се получава обратното. За страни, които не са възстановили от пандемията и имат сериозен проблем с вноса на суровини и храни, има опасност от стагфлация. Но това не е проблем за целия свят", посочи Георгиева. "Надявахме се инфлацията да заглъхне тази година, но тази тенденция ще продължи по-дълго", добави тя.
"Търсят се пътища за овладяване на цените по пътя на по-високо производство и на по-високо сътрудничество. Ако фрагментацията на икономиката се окаже факт, ще има очаквания за инфлацията да излезе извън контрола на паричната политика, но все още не сме там", допълни тя.
"Диверсификацията на производството и намирането на по-къси логистични вериги за доставка ще доведат до по-малка икономическа ефективност, но по-висока сигурност, а това се транслира в по-висока устойчивост на световната икономика", каза още Георгиева. Рискът е от създаване на изолирани блокове от страни със собствени системи за разплащане и вериги на доставки, каза тя.
"Текущата и следващата година няма да са лесни, но се търси многообхватен подход за решаването на тези проблеми. Нито една страна не може да реши сама проблеми като климатичните изменения, предпазването от бъдещи пандемии, по-високата ефективност на производството и развитието на дигиталните пари. Светът ще е различен и въпросът как да сме по-силни заедно", каза Кристалина Георгиева.