Кристалина Георгиева: Войната ще свие украинската икономика поне с 1/3

Слушай новината

Украинската икономика вероятно ще се свие поне с една трета в резултат на опустошенията, на които е подложена страната по време на руската инвазия, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина ГеоргиеваКристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си образование в интервю за сп. "Форин полиси".

МВФ вече е взе мерки, за да подкрепи Украйна и е одобрил спешно финансиране в размер на 1,4 млрд. Тези средства ще позволят на страната да продължи да функционира, казва Георгиева. По думите й те са предоставени, за да се гарантира подкрепа за най-уязвимите хора и за да има администрация, която да осигурява базови неща като вода и електричество дори в най-засегнатите от войната райони.

Кристалина Георгиева предположи, че войната ще предизвика глобална рецесия

Фондът е в тясна връзка с Украйна, за осигури най-добрите мерки за управление на кризата, така че икономиката да не се срине. Според Георгиева особено важна е подкрепата за запазване на функционирането на финансовата система и екипът на МВФ работи активно, за да я поддържа, допълва БТА.

Властите в Украйна вършат забележителна работа в условията на война. Ние ги подкрепяме в дългосрочен план. Разбира се, всички се молим войната да приключи и тогава ще са необходими огромни усилия за възстановяване. МВФ, разбира се, ще даде своя принос, посочва Георгиева.

Според управляващия директор на МВФ Русия е нахлула в Украйна, когато световната икономика все още не се беше възстановила напълно от кризата, предизвикана от пандемията от Ковид-19. Така вместо растежът да се повиши, а инфлацията да намалее, се е получило точно обратното - растежът се понижава, а инфлацията се повишава.

МВФ оценява въздействието на войната и санкциите в различните части на света и в различните категории държави, казва още Георгиева.

На първо място са непосредствените съседи на Русия и Украйна, които имат сравнително слаби икономики. Кавказките държави, някои от Централноазиатските републики, Молдова, които разчитат на търговията и паричните преводи, особено с Русия. В момента те бързо секват. Тези страни са силно засегнати.

На второ място са страните, които приемат бежанци. В момента в съседните страни има 3,3 милиона души, които поставят изисквания към икономиките на тези страни, които - ако войната продължи дълго - ще бъдат доста сериозни.

На трето място са страните, които зависят от вноса на енергия и храни от Русия и Украйна. Енергията, разбира се, предимно от Русия, а храните - както от Русия, така и от Украйна. И това е опустошително за онези от тях с високо ниво на зависимост. Казано по-просто, война в Украйна означава глад в Африка.

Когато разглеждаме тези линии на зависимост, това, което правим, е да търсим най-добрите политически действия, които могат да бъдат предприети при различни обстоятелства.

Първото, което беше важно преди, а днес е още по-важно: да се съсредоточим върху най-уязвимите хора, тези, за които по-високите цени на енергията и храните ще бъдат опустошителни. Насърчаваме държавите да насочат малкото пространство за политики, с което разполагат, към най-уязвимите.

Второ, необходимо е да се потърсят начини да се предвиди по-нататъшното развитие на политиките, особено на паричната политика на централните банки, и след това да се направи опит да изпреварите кривата.

Какво означава това?

Ако дадена държава има високо равнище на деноминиран в долари дълг, тя трябва внимателно да провери валутните си несъответствия, да помисли за евентуално ранно препрофилиране на дълга си, а не да чака сътресение, което да я засегне пряко. Много от нашите държави членки в момента са по-интензивно свързани с Фонда и мога ясно да заявя, че разполагаме с финансовия капацитет да ги подкрепим. Имаме на разположение около три четвърти от нашия кредитен капацитет от 1 трилион евро. И второ, интензивно се концентрираме върху конкретните политически препоръки, които трябва да дадем на страните, които са изправени пред различни последици от тази криза, посочва Георгиева.

Прогнозите ни за глобалния растеж ще бъдат представени в средата на април и тогава ще можем да докладваме по-подробно как оценяваме въздействието на тази война върху световната икономика. Очакванията ни са, че прогнозата ни от началото на годината, а именно леко понижение на растежа за 2022 г. с половин процентен пункт до 4,4 %, ще се понижи още повече, но все пак ще остане на положителна територия.

Някои икономики, които бързо се възстановиха от пандемията са в по-силна позиция да посрещнат въздействието на този шок и вероятността за по-положителен растеж при тях е по-голяма. САЩ имат сравнително силни фундаментални показатели. Но тези, които все още не бяха излезли от здравната криза, които изостанаха още повече, ще бъдат засегнати по-силно. Особено обезпокоително е, че наслагването на фактори като сътресението от войната в съчетание със слаби икономики ще породи евентуален риск от рецесия в немалко държави.

Това, което искам да кажа днес, е, че тези страни разполагат с политически мерки за реакция. В момента близо 60 процента от държавите да близо до предупредителния оранжев цвят, който обозначава затруднения в изплащането на дълга. Представете си само какво е въздействието върху тези държави на забавянето на световната икономика и ускоряването на инфлацията като политическите действия, правилно предприети за справяне с инфлацията, но задушаващи и водещи до обратен ефект.

Последвайте канала на