Идеята на днешната среща е да поставим началото на един открит дебат. Ако има неразбиране за принципите на наредбата, която има за цел само намаляването на възможността за укриване на легални обороти и поддържането на определени нива на сива икономика, трябва да почнем дебата отначало, на много по-различна основа. Положихме повече от година и половина усилия да чистим теми и постигнахме много добри резултати в тази посока. Иска ми се днес да очертаем рамката около принципите и ако там не срещнем подкрепа, ще трябва да търсим разбиране каква е функцията на приходната администрация и къде са проблемите в неформалната икономика. Ако се обединим около принципите на това, което всички целим - по-справедлива икономическа среда и равноправно третиране на икономическите субекти, ще ни е по-лесно да продължим. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов на среща с представители на бизнеса за дискусионната Наредба Н-18, предаде репортер на Novini.bg.
Голяма част от въпросите, които се чуват в публичната среда, предполагам, се дължат на неразбиране. Сигурен съм, че има и една част на съпротива, която се свежда до това, че наредбата постига определени цели, поне като философия, и някои имат притеснения и използват наредбата като смокинов лист за грешния модел за правене на бизнес и по тази причина протестират. Винаги идеята ни е била да направим икономиката по-прозрачна и справедлива – всички икономически субекти да са поставени на една плоскост. Когато са поставени на едни плоскост, всеки икономически модел би излязъл, заяви Горанов.
Събирането на повече приходи в бюджета при ниска данъчна тежест не е самоцел. Наредбата е само инструмент за по-справедливо третиране на взаимоотношенията при правенето на бизнес, добави той.
По думите на Горанов целта на промените не е силово налагане на определени поведенчески модели на бизнеса.
Новите правила са насочени единствено към това търговците да отчитат реално своите обороти, заяви изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова. Това е единственият начин да се преборим със сивата икономика. Провели сме над 300 срещи с представителите на най-различни браншове, бяха създадени три работни групи с представители на бизнеса от всички браншове. В резултат на активния диалог с бизнеса са създадени алтернативни възможности за електронната търговия, за лекари и фармацевти. Считаме, че нашата идея за ограничаване на сивата икономика среща разбиране в огромната част от търговците и над 10 000 търговци вече работят по новите изисквания, заяви Димитрова.
Ричард Алибегов от Българска асоциация на заведенията каза, че от бранша настояват спешно да бъде съзаддена работна група относно начина на запечатване на заведения, както и до създаването на работната група да се спре принудителното изпълнение на въпросната мярка. В момента имаме множество сигнали за злоупотреби и това е бич срещу малкия и среден бизнес, посочи Алибегов. Няма абсолютно никакъв спор, че подкрепяме наредбата и принципите ѝ за изсветляване бранша. Друг е въпросът, че в нея има текстове, от които сме притеснени. Притеснява ни и именно въпросното запечатване, въпреки че то не е в Н-18. Сега се запечатва за едни неща, после ще се запечатва за други и по наредбата, изрази опасенията на бранша Ричард Алибегов.
Финансовият министър Владислав Горанов отбеляза, че в Закона за ДДС изрично са посочени хипотезите за нарушения, които водят до запечатване на заведения. С ръка на сърцето трябва да кажем, че никой не е запечатан просто ей така. Ако някой се е почувствал под репресиите на приходната администрация, без да е бил виновен, това е въпрос на преценка и на българския съд, каза Горанов.
Станислав Попдончев от Българската стопанска камара подчерта, че трябва да се обезпечи киберсигурността на данните, които търговците изпращат към НАП посредством мобилните оператори. Няма предприятие, което Наредба Н-18 не го касае, категоричен бе той. Попдончев посочи, че всеки един търговец трябва да се информира за това как тя го засяга.
За проблем с връзката между софтуерите за продажби и сървърите на приходната агенция сигнализира и Михаил Петров, финансово-административен директор на голяма търговска верига. Според него трябва да има 24-часова поддръжка в НАП, за да не се губи време при решаването на проблемите. Според него фактът, че има такива, е притеснителен.
Владислав Горанов обясни, че след хакерската атака в НАП от средата на миналата година върви проект за подмяна на техническата обезпеченост на агенцията на стойност милиони левове. От АИКБ пък поискаха по-добра дефиниция и разграничаване на производствения процес от другите процеси.
Припомняме, че въпросната наредба бе отложена с шест месеца. Наредбата изискваше до 31 януари всички търговци да подменят софтуера си за управление на търговията с нов, който ще даде пълен достъп на НАП до базата им данни в реално време. Хотелиери, ресторантьори и търговци са недоволни, защото смяната на софтуера ще отнеме време и ще предизвика много разходи, а данъчните ще имат достъп до цялата информация, свързана с бизнеса им. От бизнеса продължават да настояват да бъде намален на 5% ДДС за хотелиери и ресторантьори.