Нестандартните форми на труд са били 30 процента през 1995 година, а очакването е да стигнат до 50 процента през 2050 година и 70 процента през 2080 година. Това каза Стефан Олсън, директор "Заетост" в ГД "Заетост, социални въпроси и приобщаване" в ЕК на международна конференция "Бъдещето на труда", която е част от календара на българското председателство на Съвета на ЕС. Нестандартните форми на труд обхващат заетост на повикване, различен тип временни договори.
По думите на Олсън част от заетите с нетрадиционна работа са висококвалифицирани, които избират този труд по лични и професионални причини, но има и работещи, които се озовават в условията на несигурни работни места. Не малко са с договор със заетост от нула часа, работят на повикване и трябва винаги да са в състояние да реагират. Делът на несигурната работа трябва да се изследва, в момента няма статистика, каза експертът.
Според Олсън трябва да се въведе изискване да няма прекалено дълги изпитателни срокове за нетрадиционно заетите, както и да не бъдат уволнявани, ако не могат да реагират в кратки срокове. Според него в момента има два - три милиона работници, които имат нужда от повече информация при подписване на трудови договори за нетрадиционна заетост, но не я получават.
Експертите отбелязаха, че има отрасли, които изцяло разчитат на нестандартни форми на заетост. Това са строителство, хотелиерство, туризъм, като фирмите в тях ангажират около 50 процента от служителите на временни договори.
Барбара Герстенбергер, началник на отдел "Трудов живот" в Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, посочи, че относително по равно са лошите и добрите работни места в Европа - около 20 процента попадат в категорията за високи изисквания, а 19 процента са с лошо качество.
Йоланта Рейнгерде, старши научен сътрудник от Европейския институт за равенство между половете съобщи, че има прогнози, че до няколко години ще са необходими над 700 хиляди специалисти в IT сектора. В ЕС има около 8 милиона специалисти по информатика, от които само 17 процента са жени, като в България делът на женското участие е доста добър. По-малко от една пета от жените в Европа избират този сектор, въпреки че по думите на експерта това е един от секторите, в които има най-близко заплащане на двата пола.
Йержи Чйечански, представител на Европейска платформа за социално сближаване, говори за четиридневната работна седмица и някои нейни предимства, установени чрез проучвания. По думите му изследвания в САЩ са показали, че намаляват задръстванията, подобрява се качеството на въздуха. Четиридневната работна седмица засяга и равенството между половете, защото партньорите си делят домакинската работа в петък. Развиват се и услугите, свързани със свободното време - има повече туризъм на открито и други, пише БТА.