Броени часове преди извънредните парламентарни избори в неделя част от въпросите получават различни варианти за отговор. Преди всичко остава неясен отговорът на въпроса за победителя. С равни възможности да се класират на първо място са двете водещи партии БСП и ГЕРБ, като БСП има предимство сред твърдо решените да гласуват, а ГЕРБ все още разполага с резерви за разширяване на електоралната си база сред колебаещите се избиратели.
Прогнозата е изготвена въз основа на данни от проучване на общественото мнение, проведено от 18 март до 22 март 2017 г. с обхват 1005 анкетирани лица в цялата страна. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права. Изследването е независимо от външно финансиране и е извършено със собствени средства на Агенция АФИС.
Интригата ще се разреши от сравнително малка, но постоянно намаляваща група избиратели (към момента нейният дял възлиза на около 12%), които в анкетна среда декларират, че е възможно да вземат окончателното си решение в последния момент.
Пет са партиите и коалициите, които със сигурност ще присъстват в следващия парламент. Това са БСП, ГЕРБ, Обединените патриоти, ДПС и партията "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки. Още две коалиции обаче разполагат с шансове да преминат 4-процентовата бариера. Това са "Реформаторският блок - Глас народен" и "АБВ - "Движение 21". В списъка на "заподозрените" е и партия ДОСТ, за която регистрираме ниски стойности, но тази формация разполага със скрит вот, чийто обем ще научим в самия изборен ден.
В последните дни на кампанията основният политически дебат силно се измести към геополитическия вектор и всички останали теми останаха на заден план. Темата „Турция“ се превърна в номер едно, което доведе до съществени електорални пренареждания в последния момент – процес, който се развива и в момента и навярно ще продължи до изборния ден и след това.
От една страна, горното обстоятелство дава предимство на коалицията на обединените патриоти, които по принцип стоят най-достоверно на този терен. Те твърдо затвърждават третото си място в общата класация и е слабо вероятно да отстъпят позицията на следващия ги ДПС. От друга страна обаче всичко това прелива допълнителни сили на двете водещи формации БСП и ГЕРБ, тъй като част от патриотично настроените избиратели не одобряват крайните проявления и по-радикалните послания.
Ефектът на „засмукване“ в полза на двете водещи партии, подсилен с традиционния комформистки вот в полза на предполагаемия победител, очаквано се засилва с наближаването на датата на изборите. Косвен резултат са щетите, които този ефект нанася върху по-малките партии, някои от които стартираха кампанията от по-високи позиции, а сега електоралната подкрепа за тях намалява. Ощетени от центростремителните тенденции са основно партия „Воля“ и коалициите „Реформаторски блок – Глас народен“ и „АБВ – Движение 21“, но и всички останали участници. Вътрешната мобилизация при тях, освен че е по-ниска в сравнение с „големите“, се съчетава и с нарастващи колебания сред техните поддръжници, които в началото на кампанията декларираха по-твърда нагласа за подкрепа, отколкото сега.
Очакваната избирателна активност е по-висока в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 година. В номинално изражение е вероятно да достигне стойности от 3.7-3.75 млн. души. От гледна точка на закона обаче базата, върху която ще се разпределят гласовете на участниците в състезанието ще остане по-ниска – около 3.5 млн. души, тъй като от числото на явилите се пред избирателните урни следва да се приспаднат делът на избралите опцията „Не подкрепям никого“ (2-3%), както и делът на недействителните гласове, чийто брой е неизвестен, но на парламентарни избори той традиционно варира между 150 и 200 хил. гласа.
С други думи 4-процентовият праг за влизане в Народното събрание ще се равнява на около 130-135 хил. гласа, което не е непостижима цел на две от формациите – „Реформаторски блок – Глас народен“ и „АБВ – Движение 21“.
При по-ниска от прогнозната активност и при по-нисък дял на недействителните гласове предимство ще получи БСП. При активност около и над прогнозната и при по-висок дял на недействителните гласове предимството е за ГЕРБ. При всяко положение обаче силите между двете водещи политически сили са напълно изравнени и която и от тях да спечели изборите преднината й ще бъде несъществена.