С масовото машинно гласуване се прибързва. Това смятат от Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК).
Оттам уточняват, че бъдещето на машинното гласуване в България трябва да се реши след обстойни анализи и публичен дебат. "Рязко увеличаване броя на използваните машини без достатъчно време за подготовка може да стане препъни камък в организацията на изборния процес", гласи становището на ОС към ЦИК.
Наблюдателите на изборите изтъкват, че машинното гласуване (МГ) по начина, по който бе експериментирано и прилагано досега в България, предлага предимства в две основни посоки. От една страна се ускоряват и улесняват процесите на отбелязване на вота и отчитане на резултатите. От друга - се ограничава субективният фактор в процеса на броене и сумиране на резултатите – най-трудната част от работата на секционните избирателни комисии.
"Може да се заключи, че методът проработи, но популярността на това гласуване расте бавно. Има противоречие между значителната инвестиция, направена дотук в процеса, и недостатъчната работа с гражданите и със секционните комисии за популяризиране на МГ. Без промяна в ИК, който стартира подготовката 55 дни преди изборите, докато са нужни месеци за толкова голяма обществена поръчка с качествени оферти, тестиране на оборудването и софтуера и за обучение на над 12 хиляди СИК, проблемът ще се прояви и при следващи избори", смятат още от ОС към ЦИК.
Те изразяват притеснението си, че цената за доставката и наемането на машините ще е висока и заради краткия срок, в който устройствата ще трябва да бъдат доставени. От Обществения съвет изготвиха и следните препоръки:
● Да се направи опит за изграждане на поне средносрочна визия за бъдещето на машинното гласуване и другите нови технологии – с максимално възможния консенсус между участниците в изборния процес.
● Като първа стъпка ЦИК и Министерският съвет да включат обществеността в дебата за масово разширяване на обхвата на МГ, като я запознаят с анализите на досегашния опит, с евентуални анализи на съотношението ефективност/разходи, включително аспекти като цена и собственост на хардуер и софтуер и тяхното тестване, сертифициране, поддръжка и съхраняване, защита на данните и т.н.
● В интерес на доверието и контрола върху процеса, ЦИК да разшири собствения си капацитет да наблюдава и контролира подготовката на машинното гласуване.
● Спецификата на МГ е свързана с повече прозрачност и възможности за проверка. И другите участници в изборите с право да извършват одит и проверка на системите за машинно гласуване ще трябва да изграждат съответния капацитет.
● При наличие на поне средносрочна и с разумен консенсус визия за машинното гласуване, обществените поръчки да са за по-дълъг период от време, например 10 години – за наем или закупуване, заради икономическата ефективност и предвидимост на процеса.
● При евентуално решение за цялостно преминаване към МГ, да се предвиди период от поне 6 месеца за информационна кампания и изграждане на психологическа нагласа за гласуване с машини.
● Ако се приеме, че един от основните търсени ефекти на „автоматизацията” е ограничаване на грешките при броенето на гласовете и отчитането на резултатите, като алтернатива на МГ внимателно да се проучат различните комерсиално предлагани системи, при които избирателят пуска ръчно попълнена хартиена бюлетина в слота на скенер, който служи и като „урна”, или след края на гласуването се сканират бюлетините, извадени от традиционната кутия.