-Г-н Томалети, какво е мнението Ви за предизборните дебати?
-За всички нас, трезво мислещите българи в България и чужбина, това бе изключително разочарование.
-Защо ?
-Въпреки огромното количество приказки, които се изприказваха в този дебат, нито един от кандидат-президентите не спомена нито веднъж думи като „чужбина”, „емиграция” или „зад граница”. Какво Ви говори това? Това означава, че следващият президент на България няма в речника си тези думи. Уви, за всички нас това означава още, че следващият президент на България няма да е президент на всички българи! Нещо повече, това означава, че българският народ е отново под робство, но не турско, а политическо! Участниците в дебата ни показаха, че нямаме повод да се надяваме на светло бъдеще и гражданско общество в родината ни. Повдигната бе, така важната тема за референдумите. Тема, по която Политическа Партия Другата България нееднократно и особено активно е отстоявала позицията на българската емиграция, настоявайки чрез петиции за равни права за гласуване на българите живеещи в чужбина, премахването на член 65, алинея 1 от Конституцията, въвеждане на електронното гласуване и гражданска квота за сезиране на конституционния съд. До момента на нито една от изброените теми не е обърнато никакво внимание от управляващите.
-Какви са според Вас причините за това?
-Има два варианта. Или гласът на близо 3 милиона българи не е важен или политическият ни и управленски елит няма интерес и изпитва страх от българската емиграция, защото едни от най-талантливите и умни българи са вече зад граница. Какво ли ще стане, ако се обединят и имат свое представителство във властта.
-Според последните проучвания, българите са сред най-недоволните хора в света. Защо това е така?
-Демокрацията, преходът, всичко от което недоволстваме е станало факт заради политическата ни наивност и нашето мълчаливо съгласие! Резултатът е: една част от нас бягат зад граница, друга остава, правейки всичко възможно, за да „върже двата края“. Тук искам да Ви припомня една стара притча. Имало едно време две жаби, които паднали в една каца с мляко. Нямало как да изплуват, нито как да се задържат дълго на повърхността. Всичко изглеждало неизбежно и обречено. Едната от тях въздъхнала: Няма да изляза оттук. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия. И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала и се удавила. Другата жаба била по-упорита и по-твърдоглава и си рекла: Няма начин. Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми! И продължила да рита и да шляпа и така от биенето и ритането в един момент млякото станало на масло. Жабата скокнала, плъзнала се по него и се измъкнала. Поуката е ясна. В известен смисъл всички българи приличаме на тези две жаби, едните се отказват, а другите продължават! Не бива да се отказваме! Ние сме Другата България на другите българи, упоритите българи, които имат същото онова упорство, с което сме оцелели през всичките векове на робство, войни и несгоди!
-От какво имат нужда българите в България?
-Имат нужда от нов национален идеал и от една друга България. Знаете ли какво пише на страница 115 в тефтерчето на Васил Левски? Там е написано следното: "Народе ????.". С четири питанки и една точка. Защо ли го е написал? Помислете...Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи. Това най-вероятно са сълзите на Апостола на Свободата. Но защо и за какво е плакал Левски? Какво го е тревожило? Не е ли и днес България, както вече казах, под ново робство, но не турско, а политическо?
-Интересни и тежки въпроси...
-Да, така е, нека не чакаме някой друг да ни отговори на тях. Отговорите са в сърцата на всички нас, Другите българи, които искат не сегашната, а Другата България, свободна от фалшив политически елит! Призовавам всеки, който има поне един близък или роднина в чужбина, да ни подкрепи на изборите за кмет на София и да не чака 500 години до новото Освобождение!
Бюлетината е номер 10!
БОБИ ЧОЛАКОВА