Животът у нас все повече и повече започва да наподобява пиеса на абсурда, която ако взаимстваме сюжета от Самюел Бекет ще наречем „В очакване на стабилността...”
От всички страни особено сега и при това съвсем целенасочено и съвсем предизборно ни засипват със сладки приказки как едва ли не България е единственият оазис на сигурността, спокойствието и етническия мир, в който щастливите обитатели на държавата живеят живот, за който не са мечтали дори и в най-цветните си сънища.
Сигурно защото тук се радваме на най- сигурното и стабилно правителство в цялата история на човечеството, знам ли. През всичките две години докато са на власт, пък и преди това, докато Премиерът – Слънце се изявяваше като столичен кмет у нас се оформиха две паралелни действителности – първата лъскава и напарфюмирана, всяка вечер видяна по телевизията и другата – тъжна, самотна, удавена в битовизми и море от песимизъм.
Да, безкрайните церемонии и безкрайното рязане на ленти сигурно гъделичкат егото на тези които управляват държавата говорейки си един през друг в сутрешните блокове или централните новини. За разлика от масовите потребители на тяхната власт, които посрещат всеки месец със все по-изтъняли портфейли... Сложете си ръка на сърцето и помислете – кога за последен път напълнихте количката в супера без да смятате наум? А кога се отпуснахте ей-така, на воля? Сякаш беше вчера когато ви плашеха, че ако гласувате за Станишев ще стане като в Гърция... А за колко от вас гръцката криза е далеч по-предпочитана отколкото българската стабилност?
А не е ли точно това масово състояние на духа у нас най-точната социология за посоката на обществените настроения? И не са ли точно тези настроения най-категорично даваната слаба оценка за работата на български кабинет не помня от кога? Очевидно единствено в Борисовата и Дянковата глави статистиката е наредила някакви цифри, от които и заради които светът тръпне и благоговее пред техния управленски гений... Уви, реалността болезнено контрастира на фона на лъскавите предизборни митинги, в които със същите заучени фрази от преди две години се говори едно и също без по същество нищо да се казва.
И може би точно поради тази причина „сериозните” политически анализатори ще пропусната да коментират фразата на Сергей Станишев: „Правителството похарчи 4,5 милиарда без видим ефект за хората. Страната ни ще става все по-бедна, защото финансовият резерв е похарчен наполовина и същевременно се трупат нови задължения.” Няма да пропуснат обаче нито футболен мач, нито партия тенис, нито дори и рязане на лента в обновен корпус на реиновирана сграда/извинявам се за клишето.../
Но пък по същия начин както в природата има баланс, така и в политиката, която макар не в един и в два момента да е повече от ирационална, баланс също има. И нещата са идват на мястото! Да вземем например димката, която беше хвърленапред НС: пушекът влезе скоростно зад стените и също толкова скоростно излезе от там. Заради законите на физиката, най-вече, но пък и заради законите на логиката. Съгласно които колкото и мъглива да е една димка, тя рано или късно се изпарява.
Някога Премиерът – Слънце обещаваше, че ще построи завод за боклук стига да го изберат за кмет на София. Да, Станишев му пречеше, докато преди две години седна и в неговия стол. Странно, обачеСтанишев продължава да му пречи... сигурно защото не му остави достатъчнто пълна хазна, благодарение на която единственото което си позволява в момента е да постави управлението на страната на Автопилот и да пълни хазната с популизъм...