Предизборната кампания оставя впечатление, че тече по-вяло, отколкото при други избори. Причината за това впечатление е, че няма толкова скандали, колкото друг път. Също така партиите вече похарчиха доста пари, тъй като това е вторият вот в рамките на 2014 г., а не се знае дали няма да има и трети до края на годината, сочи анализ на в. "Стандарт".
По-малкият финансов ресурс предопределя и по-слаба медийна кампания. Очевидно партиите залагат повече на агитация на терен - срещи с избирателите на живо, организационна работа и т.н.
Липсата на скандали обаче не означава непременно, че е спаднало напрежението в политическия живот у нас. Виждаме, че противопоставянето между различните партии е доста голямо. Фактически единствено ДПС гледа да избягва директни сблъсъци и да представя позицията си като консенсусна и националноотговорна, се посочва в написаното.
Между останалите, дори между сродни формации като ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ), напрежението е доста силно и това се вижда от тв дебатите, където кандидатите говорят един върху друг, отправят си взаимни нападки, обвиняват се в неизпълнени обещания.
Ефектът от публичната кампания е, че желанието за гласуване у хората намалява. Политиците като цяло ги отблъскват. С приближаването на 5 октомври намеренията за гласуване намаляват и това се случва за пръв път преди парламентарни избори.
Подобен феномен наблюдавахме и преди европейските избори на 25 май. Поради тази причина се очаква да гласуват 3,2 - 3,4 млн. души, докато миналата година на парламентарния вот участваха 3,6 млн., или 60% от реално живеещите в страната 6 млн. избиратели.
За пръв спрямо избирателите по списък - 6,88 млн., ще отчетем по-малко от 50% избирателна активност.
В хода на кампанията отливът на избиратели на ГЕРБ и БСП е равномерен и дистанцията между тях се запазва. За разлика от евровота, този път няма противоречиви социологически данни и повечето агенции дават разлика от 14-16 пункта.
Социалистите няма как да бъдат изместени от второто място. Очакваме и ДПС да вземе традиционно добър резултат, особено с отчитането на гласовете от Турция, но също и нарастващият брой техни избиратели в Западна Европа.
Първата тройка е ясна и непоклатима. При следващите ги формации РБ твърдо минава 4-процентовата бариера. Затова ще имаме минимум четирипартиен парламент, пише изданието.
С много сериозни шансове са Патриотичният фронт и "България без цензура". АБВ, както и "Атака", засега са под чертата, но не можем да ги отпишем напълно. Партията на Георги Първанов има достатъчно време да направи последно усилие да прескочи бариерата. Очертава се най-вероятно да бъдем управлявани от шестпартиен парламент.
С разгръщането на кампанията реформаторите стабилизираха резултата си и показаха възходяща тенденция. Десните партии се разминаха и с много сериозен капан, който сами си бяха заложили. Ако блокът беше избрал свой председател, това щеше да разочарова съществена част от техния електорат. Правилно изборът им бе отложен и се запази балансът между различните крила в РБ. Те имат потенциал да вземат 6-7% от гласовете.