Мерки за борба с масовото загиване на борови гори в община Велико Търново обсъдиха на заседание общинските съветници в старата столица. То е предизвикано от различни фактори. Сред тях най-сериозни са повсеместната зараза с несъвършената гъба Sphaeropis sapinea Fr., която причинява съхнене (рак) на леторасли и клонки на бора, както и с изключително опасния за човек и животни вредител Борова процесионка.
Сигналът за проблема беше подаден от общинския съветник Стилян Найденов. Той посочи, че боровите гори във и около Велико Търново, разположени и на територии общинска собственост, са в изключително влошено фитосанитарно състояние, а в някои части напълно унищожени. Короните са рехави, съхнещи, с изсипани иглици или напълно изсъхнали, каквито преобладават главно в село Арбанаси, местността Ксилифор, кварталите „Картала" и „Чолаковци" в областния град. Средната степен на увреждане, по данни на предоставен на Стилян Найденов експертен анализ, е над 60 на сто. Здравите борове и тези с единични повреди са малко, предимно в периферията на гората. Насажденията от този вид в района са на близо половин век. Съставени са предимно от черен и бял бор, но дърветата са извън естествената си зона на разпространение и това е основната причина да бъдат атакувани от опасни фитопатогени. Сходна е съдбата на боровите гори и в други части на България, обясни общинският съветник.
Най-голяма вреда за местните борове, по данни на експертите, се оказва несъвършената гъба Sphaeropis sapinea Fr., която има висока агресивност - заразява иглиците, клонките и пъпките на новите леторасли, които изсъхват и загиват. На по-късен етап умират цели клони, дървета и насаждения. В повечето случаи възстановяването на короните е невъзможно, а процесът - необратим. Черният бор допълнително е атакуван от фитопатогена на отслабването - Dothistroma septospora, причиняваща изсъхване и преждевременно изсипване на две и тригодишните иглици. Тя намалява възходящото сокотечение и причинява съхнене на клони отдолу нагоре и отвътре навън на короните. Инфектирането на иглиците става през пролетта и есента, при благоприятни условия и през лятото, а същинската болест се проявява през есента и зимата. По някои от боровете се разпознават и плодни тела на гъбата Cyclaneusma minus, която атакува предимно млади дървета и причинява изсипване иглиците, посочи Найденов.
Друг голям проблем за дърветата в региона, но и за хората и животните, е Боровата процесионка. Борова процесионка (Thaumetopoea pityoсaтра) е вид молец от семейство Thaumetopoeidae, разред Пеперуди "Thaumetopoea Pityocampa Schiff". Гъсениците от този вид притежават хиляди мънички косъмчета, покриващи тялото им, които съдържат дразнещ протеин, наречен тауметопоеин. Боровата процесионка е един от най-разпространените вредители в иглолистните насаждения в страната. Името й е свързано с начина на придвижване на гъсениците от вида, които го правят една след друга в процесия. Гъсениците се хранят с иглиците на различни видове бор, с което причиняват обезлистване на дърветата.
Общинско предприятие „Горско стопанство“ е наясно с проблема, коментира пред местния парламент кмета на Велико Търново Даниел Панов. През годините постоянно се извършват лесо-патологични обследвания, подават се сигнални листи и се изготвят планови извлечения. Във времето досега са правени санитарни сечи. Причините за съхненето на насажденията са комплексни, предизвикани от биотични и абиотични фактори, според типовете, месторастението им и тяхната възраст. Наблюдават се също различни видове гъбични заболявания, поражения от снеголоми, както и от падналата градушка на 12 юни тази година в землищата на Шереметя, Малки чифлик, Арбанаси, Велико Търново. Сериозен фактор за съхненето на дърветата е и голямото засушаване, посочи Панов.
На 3 юли, след проведена процедура и сключен договор за извеждане на санитарна сеч върху площ от 111 декара, с предвидено ползване на 1235 кубични метра дървесина, от които 93 процента черен бор, са издадени позволителни за сеч във великотърновския кв. „Чолаковци“, която все още не е започнала. На 11 септември ще бъде обявена нова процедура за провеждане на санитарна сеч на борови култури в селата Самоводене, Дебелец и Плаково. В процес на обхождане и изготвяне на нов план-извлечение са дейностите в землището на селата Шереметя, Малки чифлик, Арбанаси и град Велико Търново. Същите са одобрени за провеждане на санитарна сеч, като 95 процента от тях са държавни територии, каза кметът на старата столица, като допълни, че тези изсъхнали дървета носят опасност и от възникване на пожари.
Досега Община Велико Търново е извършила залесяване на голи сечи от топола, а в проведените санитарни сечи с интензивност от 100 процента иглолистни култури не е извършвано залесяване. Това е така, защото там не се отсичат целите дървета, а само болните и се запазват всички широколистни видове. Гората се възобновява смесено, издънково и семенно, главно с широколистни видове, обясни Панов. Той добави, че към момента не се планира кампания по поставяне на феромонови капани за борба с Боровата процесионка. Мерките за ограничаването на съхненето ще бъдат проведени съвместно с Държавно горско стопанство „Болярка“ и Северноцентрално държавно предприятие Габрово. На територията на Държавно горско стопанство „Болярка“ има поставени такива капани, но това не е метод за борба, а за установяване на популацията и развитието им, поясни кметът. Най-успешната мярка за борба на територията на страната е санитарната сеч, подчерта той.
Анализ на Министерство на земеделието и горите показва, че иглолистните дървета, които съхнат, не са характерни и подходящи за нашата територия. Затова идеята е на тяхно място да бъде залесено с широколистни дървета, посочи в края на изказването си Даниел Панов.