Ръководството на Министерство на земеделието и храните подкрепя исканията на фермерите относно пашата на животни. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на среща в Министерството с животновъди от Националния синдикат „Защита“, съобщиха от пресцентъра на аграрното ведомство.
В нея участие взеха заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева и министърът на околната среда и водите инж. Петър Димитров. Министър Тахов заяви, че категорично застава зад интересите на засегнатите животновъди. Той подчерта, че традиционната паша е от изключително важно значение за сектор „Животновъдство“, а пасищният начин на отглеждане е екологосъобразна практика.
„МЗХ е отворен за диалог и търси дългосрочно решение. Срещите със заинтересованите страни продължават“, каза още министър Тахов.
По време на срещата земеделският министър бе категоричен, че сектор „Животновъдство“ е сред значимите за продоволствената сигурност на страната.
„Стремежът ни е да използваме всички възможни лостове за стимулирането на животновъдите да продължат своята дейност и да запазят своя поминък“, допълни още той.
От своя страна заместник-министър Георгиева посочи, че МЗХ е представило нормативната възможност за прилагане на интервенцията „пасторализъм“ и в територията на природните паркове. По думите ѝ за животновъдите с поет ангажимент няма да се налагат санкции заради промяна в нормите за паша.
„Целта ни е да ги защитим максимално в развитието на този казус“, уточни тя.
Пасищното животновъдство е свързано с прехраната на населението в условията на все по-нарастващите климатични промени. Като цяло местните породи са признати от ФАО като важен икономически, екологичен социален, културен, исторически и не на последно място генетичен фактор. Местните породи говеда и овце от векове са обитатели на планинските и полупланинските райони на страната, те са създадени и еволюирали там и са естествена част от биоразнообразието в тях. Безспорен факт е, че всички местни породи в България са със статус „застрашени от изчезване“.
Промяната в климата увеличава риска от навлизане в страната на нетипични за нашите географски ширини заболявания, а местните породи имат по-висока устойчивост в сравнение с културните породи. Традиционното пашуване осигурява условия за тяхното опазване, тъй като те са адаптирани към по-ефективно оползотворяване на по-оскъдната паша, а произвежданата от тях продукция е с по-добри вкусови и качествени параметри и дава възможност за производство на продукти с традиционно-специфичен характер и получаване на добавена стойност. Пасищният начин на отглеждане е екологосъобразна практика, а местните породи са подходящи за устойчиви производствени системи за биологично производство в планинските райони на страната.
По време на срещата бе отбелязано, че за земеделските стопани е невъзможно за период от 1 година да променят планирането и работата в стопанствата си, да си осигурят нови пасища и да съобразят изключително рестриктивни допълнителни изисквания, които силно увеличават разходите им. Бяха отчетени и особеностите при отглеждане на стадните животни, необходимостта и трудностите при тяхното разделяне на малки стада, допълнителните пастири, липсата на свободни пасища, „прегорялата“ паша в равнинните територии през летните месеци и много други аспекти, включително финансови и климатични. МЗХ припомня, че в хода на процедурата по издаване на Становище по екологична оценка (ЕО) на Стратегическия план по ОПС 2023-2027, изискано на 06.12.2022 г. и издадено от министъра на околната среда и водите през септември 2023 г., посочената мярка е трансформирана от компетентния орган в нови две мерки. Втората изцяло изключва подпомагането на територии над 1800 м.н.в. в три природни парка, както и на същата надморска височина в защитени зони от мрежата „Натура 2000“.
С така въведената забрана чрез Становището по ЕО допълнително се ограничават възможностите за извеждане и пашуване на животните извън територията на националните паркове, предвид лимитирането на площите, ограниченията за надморска височина и незабавното прилагане без преходен период. Като основание за налагане на по-строга гъстота в годишните планове за паша през 2024 г. от определените в режимите на плановете за управление на националните паркове е изтъквана една от мерките от Становището по ЕО. Същевременно друга мярка предоставя права на дирекциите на националните паркове, а именно тези дирекции „да имат право да променят нормите за натоварване на конкретни пасища“.