Българският туризъм, както казва министър Николина Ангелкова, е 100% частен. Това обаче е едно от нейните най-големи заблуждения. Навсякъде по света туризмът е частен, но в останалата част на света зад него стои държавата, защото той формира работни места и той плаща данъците си на държавата, което е най-добрият случай. Този специфичен сектор от националното стопанство представлява една особена индустрия – той е съчетание от сигурност, здравеопазване, предлагане, селско стопанство, енергетика... всичко е концентрирано на това място и държавата много силно трябва да подпомага този сектор. Това коментира в интервю за Novini.bg климатологът проф. Георги Рачев във връзка със състоянието на българския летен туризъм през този сезон.
,,Сезонът тръгна катастрофално – отвсякъде летяха лоши, лоши, лоши и по- лоши новини и сега изведнъж някак си от края на юли месец всички дружно се гушнаха и казаха, че не е чак толкова трагично положението, че всичко си върви нормално и че така е било и минали години. Това, което можеше и трябваше да направи Министерството на туризма, бе да вземе под крилото си този сектор, който формира около 10-12% от БВП. За целта държавата трябваше да увеличи рекламата, а не само да налива директно пари, а пък хората, които работят на морето, трябва да си плащат данъците и да знаят, че морето и плажната ивица принадлежат на всички ни по Конституция и никой не може да ограничава достъпа на българските гражданини до плажа'', разясни подробно проф. Рачев.
,,Няма нищо страшно в това, че на някои места има шезлонги за по 20, 30, 50 или 100 лева. Въпросът е да имаш алтернатива, а тя вече е изцяло в прерогативите на Министерството на туризма, което трябва да осъществява контрол върху концесионера. Ето ви една такава ситуация: аз, например, ви предлагам един плаж и ви искам 10 милиона, а той е мъничък, вие какво правите? Ами вие го покривате целия с чадъри, защото искате да спечелите, в което няма нищо лошо. Търговският закон казва, че не трябва да работиш на загуба, а това е толкова просто, че няма накъде. В целия свят е така. В този смисъл Министерството трябва просто да преразгледа договорите и доколкото е възможно да осъществява контрол'', допълни климатологът.
,,Другото, което е, че продължаваме да неглижираме българския турист. Той знае какво иска, плаща и се стреми да получи нещо срещу това плащане. Българският турист е този, който насила изгонихме от морето. Това е истината. Но не е само морето – хиляда пъти съм казвал, че нито Слънчев бряг е българският туризъм, нито Банско е българският туризъм. Имаме безкрайно красиви места. Малко хора минават по ''Витошка'' тези дни, за да видят колко много чужденци има. Тези хора се хранят в заведенията и заведенията са пълни – това е инфраструктурата, това е туристическата среда. А иначе отиваш на хотел-плаж-ресторант, което е един безумен социалистически триъгълник, който продължава да се осъществява и в днешно време. Категорично трябва да се разделим с имиджа на евтина алкохолна дестинация с привкус на наркотици. Министерството можеше и трябваше задължително да предвиди, че заради някои събития в Турция и Гърция дойдаха туристи в България в предишните две години. Съвсем естествено е когато нещата се нормализират част от тези хора отново да се върнат към старите дестинации и в това няма нищо невероятно. Просто Министерството трябва да се фокусира повече върху рекламата, която би могла да доведе туристи'', обясни в заключение проф. Георги Рачев.