"Със съпруга ми бяхме заедно цели 11 години преди да се оженим, но дори когато минахме под венчилото, не се отказах от хобито си – да пътувам сама по света.
Всичко започна през 2005-а, когато бях на 15. С настоящия ми мъж започнахме да излизаме април въпросната година, а само няколко месеца по-късно аз заминах съвсем сама в аржентинската провинция, където живееше чичо ми по онова време. Това пътуване ми показа, че съм от хората, които са си напълно достатъчни, не ми е нужен никой, за да ми е забавно, напротив чувствам се по-жива от всякога и по-окрилена, когато съм сама. Разбрах, че това да съм на път е нещото, от което се нуждая, за да бъда щастлива, а за да мога да се насладя и да изживея емоциите в цялата им пълнота, ми е необходимо да съм сама. Пътуването променя личността ми към по-добро, затова и към онзи момент, когато реших обикалянето на света напълно сама да е моето хоби, и за момент не се запитах, дали това би попречило на младата ми връзка.
Но в тийнейджърските години сякаш е нормално влюбените да не са постоянно заедно, затова и тогава никой не акцентираше върху това как се чувства половинката ми от моето решение да пътувам. Колкото повече минаваха годините обаче, толкова повече започваха околните да ме осъждат за избора ми и да ме питат, дали не се притеснявам, че мъжът до мен може да ме зареже заради решението ми да обикалям света сама.
Прочети повече ТУК.