Със седемгодишни средни заплати в България може да купим двустаен апартамент в София. Това показват изчисления на „Телеграф“ на база средни цени на имотите и средни заплати у нас и в още три държави, където работят много от нашите сънародници.
Според данни на Националния статистически институт в края на първото тримесечие у нас средното възнаграждение е 2300 лева или 27 600 лева за година. Средната цена на квадратен метър за жилище в София е 1650 евро, като за 60 квадрата или двустаен ще платите 100 000 евро или 193 050 лв. Така, за да купите апартамент в София, трябва да работите 7 години само за него, без да се правят други разходи. За сравнение срокът за изплащане на същото жилище, но ако сте на гурбет в Германия, е три пъти по-кратък, или за 2,2 години.
По данни на агенции за недвижими имоти средната цена на апартаментите във Варна е 1343 евро, а в Пловдив – 1200 евро на квадрат. Така в зависимост от града ще платите между 140 000 и 193 050 лева за двустаен с площ около 60 квадрата. В случай че разчитате на българска заплата, за имот във Варна трябва да работите 5,7 години, а в Пловдив – 5 години. Със средната заплата в Германия пък ще се сдобиете с жилище в морската столица само след 1,8 години, а в Пловдив ще съберете парите за година и половина.
Сравнително бързо може да се купи имот от българите, работещи във Великобритания. Там средната заплата е 3000 британски лири, коментират нашенци, които са на работа на Острова. Така за двустаен в София ще трябват 2,3 години, а в морската столица 1,9 години. За година и седем месеца пък ще бъде изработена сумата за двустаен в Пловдив.
В Испания средната годишна заплата е 27 000 евро или 52 650 лева, което е значително по-малко от доходите в Германия и Великобритания. Въпреки това дори и работещите там българи ще могат да си купят жилище у нас значително по-бързо, отколкото, ако се трудят в собствената си страна. За българите, работещи в Испания, имотите у нас са много по-достъпни. Например за жилище в София трябват 3,7 години, за Варна е 3 години, а за Пловдив – 2,7 години.
В доклад на международна счетоводна компания пък се предоставят данни за достъпността на имотите в други държави. Според него страните с най-достъпна цена за закупуване на нов дом са Норвегия и Дания, където гражданите се нуждаят от еквивалент на по-малко от пет брутни годишни заплати, за да закупят собствен дом. Гражданите на Норвегия трябва да спестят 4,8 брутни годишни заплати. Най-достъпната страна за закупуване на нов дом е Дания, където жилищата струват едва еквивалента на 4,7 брутни годишни заплати.
Купувач в Амстердам трябва да спести 15,1 средни брутни годишни заплати, за да си позволи жилище на средна цена. Хората в Братислава, Дъблин, Белград, Будапеща, Любляна, Копенхаген, Варшава, Лондон (вътрешен) и Загреб ще трябва да натрупат еквивалента на 8 до 13 брутни средни годишни заплати, за да си позволят нов апартамент.
Масово българите теглят ипотеки за покупки на имоти, като договорят срок на погасяване 25-30 години, но още на десетата или дванайсетата година го връщат. Това коментира Тихомир Тошев от „Кредит център“. Основна причина за договаряне на по-дългия срок в началото е месечната вноска да е по-малка, но след това успяват да погасят остатъка значително по-бързо, обясни Тошев. Той посочи, че ипотеките са с давност 10 години и ако заемът не е изплатен, се прави удължаване на ипотеката пред нотариус. Тошев изчисли, че ако остатъкът от кредита например е 100 000 лева, потребителят трябва да плати 750 лева на нотариуса такса за подновяване на ипотеката.
Тошев коментира още, че няма никакво охлаждане в търсенето на жилищни кредити, като се очаква тази година да е рекордна и да достигне 7 млрд. лева нови ипотечни заеми, изтеглени в рамките на 2024 г.
Максималният срок по договора за кредит не трябва да е по-дълъг от 30 години. Това предвиждат нови изисквания, които бяха приети на редовно заседание на Управителния съвет на Българската народна банка. Изискванията са при отпускане и при предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти, и обхващат сектор „Домакинства“. Също така се предвижда съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане да е в размер не по-висок от 85%. Предвидено е още съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да е не по-висок от 50%. Изискванията влизат в сила от 1 октомври 2024 г., като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да приведат дейността си по отпускане и предоговаряне на кредити съобразно установения срок.