Бързите кредити имат капани, както и хватки за заобикаляне на закона.
Те са анализирани от асоциация „Активни потребители“ по жалби на потребители и представени от самата асоциация.
Казус - такса за обезпечение:
Сключен е договор за потребителски кредит. В него или в споразумение извън размера на разходите по кредита кредиторът включва и други разходи, общо формулирани като „възнаграждение за обезпечение”, (например: заплащане на възнаграждение за гарант по кредита, възнаграждение за поръчител или солидарно лице). Това задължение не се включва в разходите по кредита, но се начислява ежемесечно на кредитополучателя и той е задължен да заплаща и тази сума заедно с главницата и лихвите по нея.
Пример:
Месечната вноска по кредит е в размер на 66.00 лв., но при начисляване на възнаграждение за поръчителство тя става 89.00 лв.; или при договорена вноска от 44.20 лв., след начисляване на възнаграждение за гарант месечната вноска става 60.00 лв.
Съгласно съдебната практика и установеното от Комисията за защита на потребителите, в подобни случаи съответното дружество – кредитор е извършило нарушение на чл. 19. ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Разходът относно възнаграждение за обезпечение (за поръчител, за гарант или за солидарно лице) е пряко свързан с кредита и макар формално възнаграждението да се дължи на друго дружество/лице, те са свързани лица с кредитора, с оглед на факта, че обикновено банковата сметка за плащане и на това задължение е идентична с тази на кредитора.
По своя характер и природа възнаграждението е елемент от ГПР в договора за кредит, тъй като е пряко свързано с него.
Затова съдът и Комисията за защита на потребителите приемат, че посредством използваната схема за сключване на договор за кредит и наложено допълнително възнаграждение се заобикаля Законът за потребителския кредит- разпоредбата на чл. 19, ал. 4, с която се въведе максимален размер на ГПР до 50%.