Насилственият край на Насрала не само доведе до израелска еуфория - той също така окуражи министър-председателя да мисли в големи мащаби за прекрояване на Близкия изток. Това беше моментът на Осама бин Ладен в Израел. Подобно на американците, които танцуваха пред Белия дом след новината, че атентаторът от 11-ти септември е бил застрелян, убийството на дългогодишния лидер на “Хизбула” Хасан Насрала беше обяснимо отпразнувано в Израел миналата седмица. Това пише Джейми Детмър за Politico.
Итамар Бен-Гвир, израелският министър на националната сигурност и лидер на крайно десния Еврейски национален фронт, не се сдържа и раздаде баклава, като каза: „С Божията помощ всички терористи ще умрат като Насрала. Нека да погребем под земята колкото се може повече от тях“.
За израелците Насрала беше - по думите на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху - не просто някой терорист, а „ТЕРОРИСТЪТ“. Човек, който в крайна сметка е отговорен за смъртта на стотици израелци, американци и други хора по време на трите си десетилетия като ръководител на „Хизбула“, пише vesti.bg.
И докато израелските телевизионни водещи вдигаха тост за смъртта му в преки предавания, а популярната песен “Come On, Oh, Nasrallah”/”Хайде, Насрала” се пееше от групи веселящи се на сватби и в нощни клубове в Тел Авив и на пазара „Махане Йехуда“ в Йерусалим, мнозина сякаш чувстваха, че отговарят на празненствата, последвали жестоката ярост на атаките на “Хамас” в Южен Израел през октомври миналата година. Насилственият край на Насрала в подземен бункер в Бейрут, смазан от десетки 2000-килограмови бомби, хвърлени от 69-та ескадрила на израелските ВВС, обаче не само доведе до израелска еуфория - той също така окуражи Нетаняху да мисли в големи мащаби за прекрояване на Близкия изток, който да е по-благоприятен за Израел.
Израелският лидер вече подчерта, че крайната му цел е да подкопае духовното ръководство на Техеран и да изправи на нокти иранците, които финансират “Хамас”, “Хизбула” и йеменските бунтовници хути. А какъв по-добър начин да се постигне това от притъпяване на острия край на иранското копие - да се смаже “Хизбула”? Но това е опасна игра, пише авторът на Politico.
Амбициите на Нетаняху носят ехото на шанса, който се случва веднъж на поколение, за който бившият президент на САЩ Джордж Буш-младши говореше, когато започна да изпълнява една от може би най-амбициозните политически програми на всяка съвременна американска администрация - смел план за изграждане на нация и демократични реформи в Близкия изток, прави сравнение Детмър.
„Народът на Ирак може да се отърси от пленничеството си. Един ден те могат да се присъединят към демократичен Афганистан и демократична Палестина, вдъхновявайки реформите в целия мюсюлмански свят“, заявява Джордж Буш-младши в ООН през 2002 г. Всичко това обаче не се получи толкова добре.
Близкият изток толкова често е бил гробище на амбициозни планове и твърде често се е подигравал на онези, които са се опитвали да осъществят грандиозни визии - не само чужденци, като древните римляни и британските империалисти или американските петролни барони, но и такива от региона, включително египетския Гамал Абдел Насър и идеолозите на Арабската социалистическа партия “Баас”.
За Биби Нетаняху, разбира се, смазването на „Хизбула“ и разобличаването на нейния спонсор Иран като разкъсан хартиен тигър с изпочупени нокти би било донякъде изкупление за провалите в областта на сигурността, за които много израелци го смятат за отговорен - включително и тези, които смятат, че пропуските са позволили да се случи клането на 7 октомври, пише Джейми Детмър.
Израелските инвазии в Ливан никога не са завършвали добре. Чистото нахлуване с ограничен обхват и география може да се окаже заблуда, а резултатът може да бъде катастрофален, смята журналистът.
Това е тревогата на бившия израелски министър-председател Ехуд Олмерт - безпощаден критик на Нетаняху. „Не разбирам каква точно е стратегията тук“, каза той пред Politico.
Олмерт не омаловажава военните постижения на Израел, основани на разузнаването, през последните три седмици - от координираното взривяване на пейджъри и уоки-токита на „Хизбула“ до насочването към висши командири на „Хизбула“ и след това убийството на Насрала. „Насрала беше терорист и ръководител на брутална терористична организация и заслужаваше това наказание“, каза той.
Той продължи да задава въпроси: „Докъде води това нахлуване? Никой не бива да се съмнява, че израелските сили могат да си пробият път с бой до река Литани или река Авали. А след това какво? Каква е крайната цел? Ще останем ли там завинаги, за да защитаваме южната част на Израел? Ще обмисляме ли междувременно изграждането на селища в южната част на Ливан? Някои хора започват да говорят за насочване към иранските лидери. Според мен това е нелепо. Али Хаменей е брутален деспот, но е легитимен лидер на държава, която е член на Организацията на обединените нации (ООН).“
Вярно е, че Биби не е сам в своята грандиозна визия. Каналите в Telegram и WhatsApp на израелските ултранационалисти, някои от които са в размирното коалиционно правителство на Нетаняху, са пълни с аргументи за анексиране на Южен Ливан. Ултранационалистите отдавна се застъпват за възстановяването на „библейски Израел“. А една от групите, “Ури Цафон”, настоява за нахлуване в Южен Ливан и създаване на еврейски селища на юг от река Литани, твърдейки, че това е единственият начин Северен Израел да бъде в безопасност.
Не че Нетаняху някога се е присъединявал към месианския стремеж за анексиране на Южен Ливан. Но той отдавна твърди, че истинският враг е Иран. А командирите на Израелските отбранителни сили от месеци насам са нетърпеливи да се справят с „Хизбула“ - всъщност дори по-нетърпеливи, отколкото да поддържат войната срещу „Хамас“ в Газа - и още преди месеци са изготвили оперативни планове за трансгранична офанзива.
Въпреки това под натиска на Белия дом, който се опасява от много по-широка и още по-катастрофална регионална война, която би разрушила Ливан и би забавила процеса на нормализиране на отношенията между Израел и държавите от Персийския залив, Нетаняху се въздържа. Но директните атаки на Иран срещу Израел - предвидими ответни действия - му дадоха възможност да се възползва от тях, смята авторът на Politico.