Човечеството вероятно би могло да използва ядрена бомба, за да промени курса на насочващ се към Земята астероид, според лабораторен експеримент, в който изследователи са бомбардирали с рентгенови лъчи мишена с размерите на стъклено топче, съобщава БТА.
Най-големият пълномащабен тест за планетарна защита беше извършен през 2022 г., когато космическият апарат ДАРТ (DART) на НАСА се сблъска с астероид с диаметър над 170 метра и промени траекторията му.
Ударът, обаче, нанесен от ДАРТ, който беше с размерите на голям хладилник, може да не е достатъчен за по-голям обект, като например Чиксулуб - астероид с диаметър около десет километра. Смята се, че сблъсъкът му със Земята преди 66 милиона години я потапя в т.нар "ядрена зима", която унищожава три четвърти от сухоземните видове.
През 1998 г. екшън филмът "Армагедон" представи сценарий, в който екип, колкото и безразсъден, толкова и героичен, стъпва на астероид с диаметър 1000 километра, преди да го взриви с помощта на ядрена бомба.
Тази седмица американски изследователи са публикували в "Нейчър физикс" (Nature Physics) експеримент с по-скромен астроид, широк едва 12 милиметра, подлагайки го на взрив от рентгенови лъчи в Националните лаборатории "Сандия" в Ню Мексико.
Машината може да осигури "най-яркия лъч в света", каза водещият автор на изследването Нейтън Мур пред АФП.
По-голямата част от енергията, произведена при ядрена експлозия, е под формата на рентгенови лъчи. В космоса обаче, поради липсата на атмосфера, няма да има ударна вълна, нито огнено кълбо.
В "Сандия" рентгеновите лъчи лесно успяват да изпарят на миниастероида. Така изпареният материал задвижва мишената в обратна посока.
Изследователите са използвали два вида миниастероиди, единият от кварц, а другият от силициев диоксид. Според проектирания от тях модел една ядрена експлозия би била достатъчна, за да промени курса на астероид с диаметър 4 километра. При условие, че хората, натоварени с планетарната защита, са предупредени много по-рано...
Използваният модел предполага бомба с мощност 1 мегатон, която трябва да бъде детонирана на няколко километра от целта и същевременно на милиони километри от Земята.
Провеждането на подобен експеримент в реални условия би било опасно, скъпо и в разрез с всички международни договори.
"Нищо обаче не ни пречи да проучим въпроса и да се подготвим за всички сценарии, тъй като най-голямата несигурност в момента е, че астероидите са с всякакви форми и размери", казва Мур.