България изостава в развитието на проекти с изкуствен интелект (AI). Това показва проучване на Papazoglu et al. за 2023 г. София заделя едва 0,62% от средствата за цифровизация за проекти за AI. Единствената страна, която дава по-малко от нас, е Нидерландия с 0,59%.
Изследването разглежда средствата от инструмента Next Generation EU (NGEU) и неговия Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF), които представляват 70% от общите инвестиции в цифровизацията.
За България са отпуснати 10,18 млн. евро от общо 117 млрд. евро, представени от NGEU за цифрова трансформация. Най-отпред е Италия със заделени 42 млрд. евро. Прогнозите за индустрията показват, че до 2030 г. приносът на AI към глобалната икономика ще надвишава 11 трлн. евро. Изкуственият интелект вече променя икономическия пейзаж и се превръща в основна сила за различни сектори.
Очаква се AI, заедно с роботиката, да доведат до създаването на около 60 млн. нови работни места в световен мащаб до 2025 г. Въпреки оптимистичните очаквания обаче предизвикателствата остават, отбелязва бизнес рубриката на bTV.
Велина Лилянова, изследовател в Службата за изследвания на Европейския парламент, назовава някои от тях като регулаторни бариери, недостиг на цифрови умения, ниски нива на цифровизация на компаниите и проблеми с доверието.
Европейската комисия поставя амбициозни цели за 2030 г. Стремежът е 90% от малките и средните предприятия в ЕС да постигнат поне основно ниво на цифрова интензивност, а 75% от компаниите в ЕС да внедрят технологии като изчисления в „облак“, изкуствен интелект и големи данни.