Направих нещата твърде бързо. Следващите ми изследвания ще са прозрачни и открити за целия свят. Това казва създателят на първите в света генетично модифицирани бебета Хъ Дзянкуей след излизането си от затвора, но уверява, че се връща към науката само няколко години след като ужаси научната общност с един от най-опасните и стъписващи експерименти в света, пише "Дневник".
Хъ прекара последните три години в затвора, но в сега е сигурен, че ще излекува рядка болест за три години и търси сериозно финансиране. Учените, сравнявали го преди това с нацистите, наблюдават с тревога, разказва "Ел Паис".
Целта на Хъ в момента е да лекува генетични болести при деца и възрастни, обяснява ученият за изданието (по имейл, защото не иска да дава интервюта). Завръщането му в това поле, обаче, шокира научната общност и нейните представители - а сред тях има и Нобелов лауреат - с който испанското издание разговаря. Според Киран Мусунуру, експерт по генетично редактиране, деянията му са "толкова сериозни, колкото военните престъпления, извършени от нацистките лекари по време на Втората световна войната".
Само преди четири години той шокира света, като обяви, че са се родили две генетично модицифирани близначета, чийто геном е редактиран с инструмента CRISPR, за да бъдат естествено имунизирани срещу СПИН (с вируса, който го причинява, са заразени родителите).
Първоначалната еуфория на китайските власти заглъхна в лавина от критики: експериментите са проведени при сериозни нарушения на основни етични и медицински норми. Нещо повече -Хъ е знаел, че в генома на най-малко един от ембрионите има нежелани грешки, но решил да продължи с експеримента, за да постигне оплождане инвитро. В резултат Хъ бе осъден на три години затвор. Той обаче не бе единственият отговорен: освен съдружници в Китай имаше запознати с работата му в САЩ, които също са го насърчавали.
Оттогава идентичността на близначките, както и на дете на друга двойка с редактирани гени, е сред най-добре пазените тайни заради рисковете за тях, ако бъдат идентифицирани - това са трите единствени представителки на нова човешка разновидност, чийто геном е пренаписан, без да са известни последиците.
"Целта ми е да получа 137 млн. евро от създателя на "Алибаба" и други мултимилионери", обяснява месеци след излизането си от затвора Хъ. Казва, че живее "доста добре", прекарва много време се жена си и децата си в Пекин, играе голф.
Същевременно вече е наел офис, където работи по организация с нестопанска цел за изследване (и методи за лечение) на редки болести, но този път - за деца и възрастни, а не за ембриони. Става въпрос за генетични заболявания като мускулна дистрофия на Дюшен - най-често срещаното от този род при момчетата. Уверява, че вече е получил първото си дарение - от САЩ.
Настоява, че се е променил: ще публикува всички открития в социалните мрежи, международен екип ще преглежда работата му. За сравнение - Хъ така и не публикува подробно изследване след експериментите си. След скандала тези практики вече са забранени в редица държави. Хъ обаче е решил да обясни действията си на научни конгреси в Европа и САЩ - включително в Оксфордския университет, където е поканен да говори.
Вестникът отбелязва, че почти никой не отрича правотата му за едно: генната терапия е прекалено скъпа в момента, а малкото медикаменти от този тип са сред най-скъпите в света (например едно от тях, за наследствено заболяване на кръвта, струва 3.5 млн. долара в САЩ). Целта му е терапията в Китай да струва десетки пъти по-малко.
Същевременно според цитирания учен Мусунуру проблемът в работата на Хъ е, че не може да се прескачат етапи, както е правил той: да инжектира евтини, неодобрени за употреба върху хомо сапиенс материали CRISPR и да ги инжектира в ембрионите, без да се притеснява за сигурността на майката или децата. "Това е последният човек, на когото бих се доверил за по-евтини терапии." Изследователите, с които разговаря изданието, отбелязват, че наличните инструменти за генетично редактиране не са достатъчно развити, за да се използват в сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони и така промените да се предават през поколенията.
Дебатът сред учените: трябва ли да се даде на Хъ втори шанс. Някои отбелязват, че грешките му са твърде големи, други - че светът на науката така или иначе обикновено го прави, но всякаква експериментална терапия трябва да се наблюдава с повишено внимание. Един от тях, Фьодор Урнов, отчита, че сянката му, надвиснала над генетиката, вече трудно може да се пренебрегне. "Кошмарно е. Вече никой не може да води разговор за генна терапия, без да изникне името му."