Проф. Александрова: Омикрон разбърка играта

Появата на варианта Омикрон постави на преден план въпроса за бустерната доза ваксина срещу Ковид-19. Вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова заяви в студиото на "България сутрин", че Омикрон доста е разбъркал хода на играта. 

"Всички сме в очакване на още данни за разпространението му, за влиянието му върху клиничната картина, за това в каква степен успява да се изплъзне от имунния отговор към предишни варианти и ваксини. Няма данни, че протича по-леко, има реален риск да се изправим пред огромен брой хоспитализации. Вирусът се променя, но и ние вече не сме същите, много хора имат имунитет", коментира тя. 

Здравният министър разкри дали ще затегне COVID мерките в страната

На 7 декември Европа разреши смесване и комбиниране на ваксини - както при първите дози, така и при поставянето на бустерната доза. 

"Данните са, че комбинирана схема не само не отстъпва на стандартната схема на прилагане на ваксините, но дори има доста бонуси. Най-добре проучена е комбинацията между аденовирусна ваксина и след това РНК ваксина. Поставянето на ваксината на AstraZeneca беше свързано с някои изключително редки нежелани събития при по-млади жени. При голяма част от ваксинираните с AstraZeneca се постави втора доза РНК ваксина. До 68% се качва защитата при комбинираното ваксиниране", обясни проф. Александрова пред Bulgaria ON AIR.

От думите ѝ стана ясно, че РНК ваксините са доста силни в предизвикването на антитялов имунен отговор, докато аденовирусните ваксини са по-силни в предизвикването Т-клетъчен имунитет. Обратната комбинация е много по-слабо проучена - първо РНК ваксина, след това - аденовирусна. По-слабо проучени са и комбинациите между двете РНК ваксини. 

"Когато комбинираме две различни стратегии, ползата винаги е по-голяма. Различните ваксини се прицелват в различни участъци. Комбинирането разширява мишените, срещу които нашият имунитет реагира. Има данни, че хората с имунен дефицит реагират по-добре на комбинираното ваксиниране", подчерта проф. Александрова.

Вирусологът от БАН се позова на проучване в САЩ, че когато след ваксинация с препарата на Johnson & Johnson се използва Moderna или Pfizer, то нивото на антитела се увеличава много повече, отколкото ако се използва същата ваксина. 

"Прилагането на ваксината на Pfizer качва 35 пъти антителата, докато прилагането на ваксината на Moderna - 75 пъти. Ваксината на Pfizer съдържа 30 микрограма РНК, докато ваксината на Moderna съдържа 100. Имат доста сходни и редки странични реакции - миокардити", посочи проф. Александрова.

Тя допусна, че последователното прилагане на една и съща аденовирусна ваксина няма да бъде добре работещо, защото векторът може да провокира имунен отговор - нашата имунна система ще го разпознава, ще атакува ваксината и ще намали ефективността ѝ.

Препоръката при РНК ваксините е да се поставя бустерна доза след поне 6 месеца. При Johnson & Johnson е след поне два месеца. Доста страни обаче вече скъсяват интервала заради появата на Омикрон. Във Великобритания препоръчват бустерните дози да се поставят след третия месец.

"Грип А е много сериозен играч, това е неговият сезон. Предстои да видим дали ще има сериозна епидемия. Покрай Омикрон ще бъдат затегнати мерките. Клиничната картина на много вируси се припокрива. Грипният вирус може да улесни разпространението на коронавируса", каза още вирусологът от БАН.

Последвайте канала на