Експерти: Кримският референдум за отцепване от Украйна е риск за Москва

Дискусиите в централните руски медии са насочени към главната политическа новина - ръководството на Крим взе решение за присъединяване към Русия. Предстои полуостровът да се произнесе по въпроса на референдум, насрочен за 16 март.

Решенията на кримския Върховен съвет променят не само хода на украинската криза, но и отношенията между Москва и Киев, а до голяма степен и между Русия и Запада, пише "Комерсант". Киев нарече противозаконни решенията на кримските власти и настоява, че бъдещето на Крим може да бъде решено само с общоукраински референдум, посочва вестникът. Осъждайки сепаратизма на Крим, той изтъква, че "Киев няма реални лостове за влияние върху ситуацията на полуострова".

Кремъл няма единен план за експанзия към нови територии. Отговорът на Москва ще зависи от три фактора: какъв ще е резултатът от референдума в Крим, как ще реагира Киев и доколко радикална ще бъде позицията на Запада, коментира пред "Комерсант" политологът Сергей Маркедонов. Според него независимо от проруските нагласи в Крим няма стопроцентова гаранция, че населението дружно ще гласува за отцепване от Украйна, защото на полуострова не живеят само руснаци. Но дори да остави висящ въпроса за статута на Крим, Москва ще получи мощен лост за натиск върху украинските власти, твърди всекидневникът. Даже без да присъедини Крим, Русия ще поеме изцяло контрола над него и ще има солиден аргумент в пазарлъка със Запада за бъдещото устройство на Украйна и нейния геополитически избор, пише той.

Москва обаче поема известни рискове, предупреждават експерти. На първо място - рязко да се влошат отношенията й със Запада, което ще е най-силно охлаждане от войната на Русия с Грузия през 2008 г. Според наблюдателя Сергей Уткин включването на Крим в състава на Руската федерация може да направи руската граница спорна от гледище на редица държави по света. "Независимая газета" цитира руския сенатор Анатолий Лисаков, според когото Крим може да бъде присъединен към Русия за 3 до 5 дни, стига референдумът да потвърди молбата на местните депутати до руското ръководство. Всички парламентарни партии в Държавната дума подкрепиха волеизявлението на кримските си колеги, отбелязва вестникът.

"Крим, откак се помни, е влизал в състава на Русия и някакви смахнати политици в миналото са имали съвест да подаряват земи наляво и надясно, нещо неправилно по принцип - когато Хрушчов е подарил Киев на Украйна, когато са подписвани Беловежките споразумения. Всичко това според нас е било юридически противозаконно и сега референдумът ще отговори на въпроса за историческо ново събиране на двете територии", цитира изданието либералдемократа Игор Лебедев, зам.-председател на Думата. "Тези неща не ги решава Руската федерация, решава ги Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975. И е ясно, че решението ще бъде негово. И Държавната дума ще изпълни това решение", констатира руският анализатор Борис Макаренко.

Мнението му потвърждава и "Новие известия" със заглавие "Държавната дума има готовност да започне анексия на Крим". Според последните проучвания за ново обединяване на Крим с Русия смятат да гласуват към 75 на сто от жителите на полуострова, пише "Комсомолская правда". Ако Кремъл наистина е решил да поправи "несправедливостта от 1954 г." и да присъедини Крим към Русия, не би могъл да избере по-подходящ момент. Разкъсвана от вътрешни раздори, украинската държава изобщо не може да се противи срещу "железния юмрук" на Москва. Западът също бе заварен донякъде неподготвен. И САЩ, и ЕС засега могат само да заплашват Русия с най-страховити възмездия и санкции, резюмира "Московский комсомолец".

Последвайте канала на