Ледовете в Берингово море са достигнали най-ниско ниво от 5500 години

Ледовете в Берингово море през зимния сезон на 2018 и 2019 г. са достигнали най-ниско ниво от хилядолетия, пораждайки опасения сред учените за ускорения ефект от климатичните промени в Арктика, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс адвансис".

Сателитни данни показват промените в количеството на морския лед през последните четири десетилетия в регион между Северния ледовит океан и северните части на Тихия океан. Освен тях единствените налични данни за леда са от корабни дневници и други наблюдения, предава БТА.

За да очертаят по-ясна картина, учените обръщат поглед към торфа, съдържащ растителни органични съединения, датиращи от хилядолетия, на отдалечения остров Сейнт Матюс край Аляска.

Изследвайки различни форми на кислородни молекули, в частност изотопите кислород-16 и кислород-18, уловени в седимента, учените са успели да изчислят атмосферните и океански условия, оказали влияние върху валежите и морския лед в продължение на около 5500 години.

"Този остров сам по себе си е функционирал като метеорологична станция. Седиментните пластове в дълбините на торфа са като наръчник за движение назад във времето", казва съавторът на изследването Матю Улър от университета на Аляска във Феърбанкс.

С бързото затопляне на Арктика през последните десетилетия, количеството на морския лед в северния полярен регион постоянно намалява. Тази година беше отчетено най-ниското му ниво за месец юли, откакто от 40 години се води статистика.

Морският лед се натрупва отново всяка година през зимата. Настоящото проучване обаче предполага, че в Берингово море през студения сезон може да се наблюдава спад в максималните количества на леда.

Загубата на морски лед вече засяга арктическата дива природа, включително моржове, полярни мечки и тюлени, с последствия за местните общности, които разчитат на лова за поминък.

Намаляващият морски лед също подхранва затоплянето в региона, тъй като на мястото му се появяват петна от тъмна вода, които поглъщат слънчевата радиация, вместо да я отразяват обратно в атмосферата.

Температурата на въздуха не е единственият фактор, за който е установено, че влияе върху морския лед.

Изменения в океанската и атмосферната циркулация, свързани с климатичните промени, оказват още по-голямо въздействие, отбелязва ръководителката на изследването Мириам Джоунс от Американската геоложка служба.

Последвайте канала на