Болсонаро следва примера на Тръмп, отправяйки твърдения за измами на предстоящите избори в Бразилия

До президентските избори в Бразилия остават 15 месеца, но рядко минава ден, без президентът Жаир Болсонаро да повдигне въпроса за заплахата от измами и да предупреди, че ще има право да отхвърли резултатите, освен ако Конгресът промени избирателната система, информира БТА. Той е говорил за потенциални изборни измами над 20 пъти през последните два месеца и дори е споменавал идеята за отмяна на изборите.

"Не възразявам да предам властта догодина на когото и да било, но с честни, а не фалшифицирани избори", заяви на 1 юли Болсонаро пред поддръжниците си пред президентската резиденция. По-късно същият ден той отново говореше за този проблем. "Те казват, че нямам доказателства за измама. Вие също нямате доказателства, че измама няма!" Неуморните нападки срещу бразилската система за електронно гласуване предизвика обществен отзвук и срещи на закрити врати между депутати и съдии от Върховния съд, целящи да защитят системата. А Висшият електорален съд на страната нареди миналия месец на президента да представи доказателства за измамите, каквито неведнъж е заявявал, че притежава, но досега не е показал.

Нападките предизвикват и опасения, че Болсонаро, който изостава значително в първоначалните проучвания за изборните нагласи, следва примера на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и се готви за собствена версия на бунта на Капитолия на 6 януари във Вашингтон. "Стратегията му изглежда е, че ако може да хвърли сянка върху резултатите от изборите, твърдейки, че те белязани от измами или са фалшифицирани, ще има по-голям шанс да ги отмени", каза Робърт Кауфман, професор по политически науки в университета Рутгерс, чиито изследвания се фокусират върху демокрациите и диктатурите в Латинска Америка.

Изборите в Бразилия се организират и надзирават от Висшия електорален съд, а не от изпълнителната власт. Президентската пресслужба засега не е коментирала дали той ще представи доказателства за предишни изборни измами, докато крайният срок през август наближава. По заповед на Болсонаро, администрацията му натовари федералната полиция да потърси в бразилските щати данни за измама през последните 25 години, които може да използва в подкрепа на твърденията си, според един от неговите министри, пожелал анонимност, защото няма разрешение да говори публично. Това е и част от неговият стратегически отговор на противниците на предложение за конституционна реформа, според което в системата за електронно гласуване трябва да се включи разпечатка на всеки глас, заяви министърът.

Ако предложението бъде осъществено, избирателите ще могат да виждат разпечатка за всеки подаден по електронен път глас, преди депозирането й в запечатана урна. В случай на предполагаеми нередности при машинното гласуване, твърди президентът, резултатите могат да бъдат проверени чрез ръчно преброяване на разпечатките.
Противници на предложението, включително сегашният и бъдещи председатели на електоралния съд - и тримата са освен това съдии от Върховния съд - казват, че електронната система, която започна да се изгражда още през 1996 г., вече позволява проверка и че промяната просто ще създаде възможност за неоснователни твърдения за измами.
Председателят на съда, съдия Луис Роберто Барозо, е започнал поход за отмяна на предложението още в комисията на бразилския Конгрес, която се очаква да гласува по него следващата седмица. Предишният месец той и двама други съдии от Върховния съд се срещнаха с над 40 политици от целия политически спектър, за да попречат на придвижването на законопроекта.

Разпечатките на гласовете са "рисковано решение на несъществуващ проблем", заяви Барозо пред АП. Той каза, че то увеличава опасността от принуда и нарушаване на тайната на гласуването от страна на наркотрафиканти и паравоенни групи. Известни са случаи, когато престъпни организации са се опитвали да организират подкрепа за кандидати и да купуват гласове. Съдия Жилмар Мендис от Върховния съд, бивш председател на Висшия електорален съд, заяви по телефона, че моментът изисква предпазливост. "Хора, близки до правителството, са използвали това като аргумент, че ако не стане тяхното, не може да има избори", заяви Мендис. "Това стана тема, целяща да създаде криза. Видяхме какво стана в САЩ."

Борбата на Болсонаро за реформа на избирателната система предшества избирането му през 2018 г., след което той заяви, че много подадени за него гласове са били отклонени към кандидата на Партията на трудещите се. Мнозина очакват бившият президент Луиз Инасио Лула да Силва от Партията на трудещите се да се изправи срещу Болсонаро на изборите през 2022 година. През последните седмици крайнодесният президент засили честотата и интензивността на коментарите си. "Или провеждаме чисти избори в Бразилия, или няма да правим изобщо избори", заяви той на 8 юли пред аплодиращи го поддръжници. На следващата сутрин им каза: "Рискуваме да няма избори догодина. Бъдещето ви е изложено на риск".

Бразилски съдия анулира всички процедури срещу бивш президент

Тази кауза се превърна в семеен въпрос. Синовете му Едуардо, Флавио и Карлос, които са политици, се присъединиха към кампанията, използвайки акаунтите си с множество последователи в социалните медии и понякога постват повече от веднъж на ден. Ескалацията съвпада с рекордно ниски рейтинги на одобрение за Болсонаро, улични протести срещу него, засилващ се натиск от парламентарно разследване на стратегията на неговата администрация за борба с пандемията и обвинения за корупция при закупуването на ваксини. Първоначалните проучвания на общественото мнение сочат Лула да Силва за фаворит със значителна преднина на изборите догодина.
Подклаждането на съмнения за изборните резултати при тези обстоятелства "може да цели да накара хората да вярват, че няма нужда от избори", заявява Диого Раис, преподавател по избирателно право в Университета Маккензи в Сао Пауло.

Ако специалната комисия на депутатите от Долната камара одобри предложението за реформа, то ще бъде внесено за обсъждане в пленарна зала, слагайки началото на продължителен процес с няколко гласувания. Ако той приключи до октомври, системата ще бъде въведена за изборите през октомври догодина. Постигането на това навреме ще бъде изключително трудна битка, особено предвид, че 11 лидери на политически партии се обединиха миналия месец срещу реформата. По-вероятен е сценарий, подобен на случилото се в САЩ, при който значителен процент от населението вярва, че изборите не са били нито свободни, нито честни, заяви Аня Пруса, старши сътрудник в бразилския институт на Центъра Уилсън във Вашингтон.  "В някои отношения това е по-опасно за една демократична система от директен опит за завземане на властта, срещу който е по-лесно да се защитим", каза Пруса. "То ще отслаби още повече доверието на бразилците в демократичната им система, в момент, когато има значителна поляризация и недоверие".

Последвайте канала на