Грузия е на политически кръстопът на фона на протести срещу законопроекта за "чуждестранните агенти"

Грузия е изправена пред нови политически протести тази седмица, тъй като депутатите подновяват обсъжданията на закона за "чуждестранните агенти", отричан от опонентите му като проруски инструмент за потискане на свободата на словото, информира БТА.

Законопроектът ще задължи организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като "чуждестранни агенти" – понятие, което предпоставя шпионаж.

Законопроектът разпали политическа криза в поляризираната държава в Южен Кавказ, която се надява да се присъедини към Европейския съюз и получи статут на кандидатка за ЕС през декември.

ЕС заяви многократно, че законопроектът, чието второ четене в парламента е насрочено за днес, е заплаха за тези амбиции. Великобритания и САЩ също се обявиха срещу него, докато Унгария и Русия го защитиха.

Дни наред хиляди хора протестираха срещу законопроекта, откакто в средата на април той премина първото препятствие в парламента. Оттогава студенти блокират всекидневно главният булевард в Тбилиси, противопоставяйки се на специалните полицейски части.

Снощи пред парламента се проведе проправителствена демонстрация в подкрепа на законопроекта.

Местните медии цитираха висш представител на управляващата партия, който каза, че неговата партия помага със средства и осигурява транспорт на свои поддръжници, за да участват в демонстрация в столицата, като в същото време твърди, че те отиват там по свое желание.

Правителството обяви на 4 април, че внася законопроекта "за чуждестранните агенти" в парламента, след като миналата година го оттегли заради тогавашните протести.

"В момента Грузия е на кръстопът и резултатът от тези протести и от тези парламентарни избори ще реши накъде ще поеме Грузия през следващите няколко години", казва Корнели Какачия – ръководител на мозъчния тръст Грузински институт по политика.

"Изглежда, че в момента Грузия се намира между авторитаризма и възможността да стане част от Европа", добавя той.

"Руският закон"

Грузинската опозиция нарече законопроекта "руския закон", сравнявайки го с подобно законодателство, което Кремъл използва, за да репресира инакомислието.

Страната, която някога беше част от Съветския съюз, се мъчи да определи мястото си между Русия и Европа в течение на трите бурни десетилетия след разпада на бившата суперсила. През 2008 г.  Грузия загуби краткотрайна война с Русия.

Какачия каза, че идните седмици ще бъдат решаващи за грузинското бъдеще.

Той посочи, че сред грузинската общественост, която според социологическите проучвания преобладаващо подкрепя интеграцията в ЕС, се засилва усещането, че управляващата партия "Грузинска мечта" вече не представлява нейните интереси, а тези на влиятелния си основател – милиардера и бивш министър-председател Бидзина Иванишвили.

Напрежението около закона за чуждестранното влияние в Грузия се засилва

"Грузинска мечта" и нейните съюзници казват, че законопроектът за чуждестранните агенти е необходим, за да насърчи прозрачността на неправителствените организации и борбата срещу така наречените от нея "псевдолебирални ценности", налагани от чужденци.

Рати Йонатамишвили, депутат от "Грузинска мечта" и председател на парламентарната комисия за правата на човека, каза, че законопроектът защитава демокрацията, като гарантира "високи изисквания за прозрачност".

Въпреки отрицателната реакция от ЕС и от страни от Запада Йонатамишвили заяви, че законопроектът ще приближи Грузия към присъединяване към ЕС. Той не уточни как ще стане това, но каза, че западните държави не са обосновали критиките си.

Напрежението по улиците на моменти преминава във физически сблъсъци в често разтърсвания от свади грузински парламент. На 15 април по време на заседание на парламентарна комисия във връзка със законопроекта депутатът от опозицията Алеко Елисашвили се втурна към трибуната и удари в лицето лидера на парламентарната група на "Грузинска мечта" Мамука Мдинарадзе.

В интервю за Ройтерс Елисашвили оприличи депутатите от управляващата партия на грузинците, които са се присъединяват към болшевиките на Ленин, когато съветските сили превземат страната им през 1921 година след краткия период на държавна независимост.

"Гледах тези предатели, които стояха на парламентарната трибуна, и не бях в състояние да се сдържам повече", каза той.

Елисашвили, който вечер се присъединява към сегашните протести, казва, че е ситуацията е назряла за сваляне на правителството, както беше по времето на Революцията на розите през 2003 г.

"Ако правителството има поне грам ум и мъдрост, ще оттегли законопроекта, положението ще се успокои и може да се задържи до изборите", каза той.

"Но каквото и да се случи, тези хора няма да останат на власт".

Последвайте канала на