За Франция ядрената енергия е необходима за енергийния преход

През 70-те години на миналия век Франция заложи силно на ядрената енергия. Тази стратегия сега е най-добрият начин за възможно най-бързо декарбонизиране на енергийното потребление на страната.

Енергийният преход заема днес място в обществените дебати, при все че неговите цели (борбата срещу климатичните промени и очакването за изчерпване на изкопаемите горива) все още не са ясно определени. Така например, намаляването на производството от атомни централи често изглежда една от афишираните при този преход "цели", въпреки че делът на ядрената енергия (както и този на възобновяемите енергийни източници) от енергийния микс е просто средство, а не цел само по себе си, пише БТА.

"Топлофикация София": Дружеството продава 100% от произведената електроенергия напълно прозрачно на Българска независима енергийна борса

Контрапродуктивно "средство", както се оказва, тъй като свиването на дела на ядрената енергия би допринесло за отдалечаване от целите на енергийния преход.

В началото на 70-те години на миналия век френският добив на въглища намалява, а в същото време приключва изграждането на водни електроцентрали. По онова време ядрената енергия е единственият неизкопаем източник, имащ значителен потенциал за производство на електричество, особено като се има предвид, че Франция разполага от 50-те години на 20-и век с ноу-хау в тази област.

Първият петролен шок ще ускори тази тенденция, повишавайки четири пъти цената на петрола между октомври 1973 и март 1974 г., подтиквайки френското правителство да побърза със строителството на атомни централи. Планът Месмер от 1973 г. предвижда да започне изграждането на 13 гигавата нови ядрени мощности за период от две години, след което с 6-7 нови реактора годишно общият капацитет би могъл да достигне 50 гигавата през 1980 година. Поставено е началото на програмата за производство на електричество от ядрена енергия, чийто резултат в края на 20-и век са 58 реактора на 19 места с общ капацитет 63,2 гигавата. Тя на първо място отговаря на въпроси, свързани с енергийната сигурност, на фона на липсата на значителни находища на изкопаеми горива във Франция. Днес уранът, използван в страната, също да е внасян, една основна разлика с изкопаемите горива е неговата изключително висока енергийна ефективност (7 грама уран дават толкова енергия, колкото 1 тон въглища). Това позволява да бъдат натрупани стратегически запаси за няколко години (срещу стотина дни за газа и петрола). Освен това поради тази висока енергийна ефективност цената на урана е малка част от разходите за произведеното от атомни централи електричество - по-малко от 10%. Следователно тя е слабо чувствителна на колебанията на урановите пазари.

Климатичните промени като цяло отсъстват от обществените дебати по време на изграждането на френския ядрен парк. Това обаче вече не е така днес. Пускането в експлоатация на атомните централи през 70-те години на миналия век отговаря на едно изискване на националната сигурност (залог, който остава актуален повече от всякога). Настоящият енергиен преход трябва да отговори на извънредната ситуация с климата.

Нещо положително за Франция - атомът е един от достъпните ни енергийни източници, отделящи най-малко въглерод. Така че ядрената енергия, макар да е използвана не по тази причина, е в унисон с климатичния залог. Впрочем тя е изборът, който правят или към който се връщат днес няколко страни (Великобритания, Финландия, Чехия. . .), за да намалят своите емисии на парникови газове. Въпреки мащаба на производството на електричество от атомни реактори и противно на една разпространена представа, Франция далеч не е за пример по въпроса за климата: близо 40% от произведената енергия идва от рафинирани петролни продукти, а 20% - от природен газ. . . За сравнение на атомната енергия се пада дял от 18%.

Франция далеч не е "изцяло залагаща на ядрената енергия страна", а по-скоро държава, разчитаща "главно на изкопаемите горива, начело с петрола". Нека не забравяме, че ако ядрената енергия осигурява 75% от нашето електричество, самото то представлява само около една четвърт от консумираната във Франция енергия. На практика, ако предположим, че резервоарите, поглъщащи въглероден диоксид, останат непроменени, Франция ще трябва да намали своите емисии 15 пъти, за да достигне въглеродна неутралност. . . т. е. равенство между отделяните и абсорбираните на нейна територия парникови газове. . .

Германия се отказва от въгледобива до 2038 г.

При условие че над 60% от нейната енергия идва от изкопаеми горива, Франция не може да си позволи лукса да намали дела на атомните реактори или на всеки друг отделящ малко парникови емисии източник в своя микс, по-специално на онези, които са на разположение независимо от външните условия (вятър и слънце). Това би изисквало още по-последователни усилия, впрочем и за да намерим изход от изкопаемите горива - усилия, които днес сме далеч от това да предприемем.

Намаляването на дела на ядрената енергия следователно е контрапродуктивно в областта на климата. Тази "цел" е вредна и в сферата на енергийната сигурност, защото причините, които надделяха при изграждането на ядрения парк преди четирийсетина години, са по-актуални от когато и да било. Франция все още няма петрол, нито пък въглища, а добивът на газ от находището Лак в Аквитания спря.

В същото време се множат предупрежденията за риск от недостиг на петрол в световен мащаб през близките години. За да може енергийният преход да бъде успешен, от основно значение е да не бъдат бъркани целите (декарбонизация, енергийна сигурност. . . ) и средствата за тяхното постигане (по-конкретно делът на всеки източник в енергийния микс). Без това декарбонизацията ще си остане просто едно добро пожелание, осъдено да се осъществи едва когато разпадането на нашата енергийна сигурност ни принуди.

Последвайте канала на