Реформаторският устрем на Макрон изправен пред високорискова основна промяна на пенсионната система 

Президентът Еманюел МакронЕманюел Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в град Амиен. Той е най-младият президент на се захваща тази седмица със следващия - и вероятно най-рисков, етап от реформите си, започвайки преговори със синдикатите за реформиране на изключително сложната френска пенсионна система, за да "запуши" един хроничен дефицит.

Потенциално експлозивната реформа става център на вниманието след ежегодното "рантре" - връщането на работа след традиционната лятна ваканция, когато се определя политическият дневен ред и тон за предстоящите месеци. Макрон се обръща отново към вътрешните проблеми седмица след като бе домакин на срещата на върха на лидерите на Г-7, където сърдечният тон успя да прикрие трансатлантическите спорове, а френският лидер изпъкна като централна фигура в световната дипломация и обединяващ защитник на мултилатерализма.

Във вътрешен план Макрон успя да устои на ежеседмичните антиправителствени протести на "жълтите жилетки", избухнали преди 4 месеца. Той обаче не е забравил избухналия обществен гняв срещу неговата програма за реформи и иска да избегне ново насилие по френските улици. Преговорите в четвъртък и петък между обезпокоените синдикални лидери и премиера Едуар Филип слагат началото на всеобхватни консултации с различните професионални общности, като учителите и медсестрите, за една реформа, която може да се окаже решаваща за президентството на Макрон. 

"Правителството и аз самият сме изпълнени с решимост - каза Филип пред репортери миналия петък. - Разполагаме с няколко месеца , за да осъществим своя план, за да изготвим и да изложим този проект" (за пенсионна реформа)".

Синдикатите критикуваха Макрон, че досега си е затварял очите пред проблемите и в ранните месеци на президентството е изгубил време, опитвайки се да прокара реформата на трудовото законодателство и да намали данъците за инвеститорите. Те също така негодуват, че той е игнорирал съветите им по закъснялата реформа на системата за осигуровки при безработица, представена през юни. 

Пенсионните реформи, предприети от бившите консервативни президенти Никола Саркози   Никола Саркози - Политик и президент на Франция (2007-2012 г.). Роден в Париж на 28 януари 1955 г. в през 2010 г. и Жак Ширак през 1995 г., разпалиха улични протести и не успяха да предотвратят хроничния дефицит - проблем, с които Макрон е решен да се справи до 2025 г. 

Във Франция частните пенсионни фондове са рядкост, което означава, че почти всеки прави вноски в обществен фонд, като това става чрез 42 различни схеми за вноски и обезщетения. Именно тях Макрон иска да замени с една обща точкова система.

Социологическо проучване на Френския институт за проучване на общественото мнение (IFOP) по поръчка на "Журнал дьо диманш" констатира, че две трети от запитаните нямат доверие в правителството на Макрон относно промяната на пенсионната система. "След трудния период в началото на 2019 г., символичното значение на тази реформа ще бъде в това дали правителството и президентът могат изобщо да продължат да реформират Франция", каза Брюно Жанбар, шеф на политическите изследвания в социологическата агенция "ОпинионУей".

Макар че предстоят още много други препятствия, ябълката на раздора е възрастта, от която човек може да започне да получава пълна пенсия. Въпреки факта, че хората сега живеят по-дълго от всякога, анкетите показват, че французите упорито държат на сегашната пенсионна възраст от 62 г. - една от най-ниските в страните от ОИСР.

Един от специалните съветници на правителството по пенсионната реформа предложи през юли възрастта за получаване на пълна пенсия да стане 64, като се допуска пенсиониране от 62 с по-ниска пенсия. След като през лятото синдикатите отхвърлиха това предложение, Макрон каза миналата седмица, че предпочита да се даде приоритет на трудовия стаж, за да започне изплащането на пенсия, а не на възрастта за пенсиониране. 

Според критиците обаче това ще накаже онези, които започват да работят в средата на 20-те си години след дълго обучение. Макрон вече е казвал, че иска да се намери решение на този проблем. Икономистите посочват, че хората ще трябва по един или друг начин да правят вноски в тази система, за да може тя да има здрава финансова основа.

Тази позиция на Макрон получи предпазливо одобрение от най-голямата синдикална централа във Франция - центристката Демократична конфедерация на труда (CFDT), чиято подкрепа за реформата би дала мощно рамо на правителството. "Подходът е важен, но важни са и делата. Сега чуваме за промяна на подхода - толкова по-добре, но важното е той да бъде подкрепен с дела", каза в понеделник шефът на CFDT Лоран Берже пред радио "Франс ентер". 

Други синдикати като твърдолинейната лява Обща конфедерация на труда (CGT), която вече обеща демонстрации срещу реформата и заплаши със стачки, остават на бойна нога. Шефът на CGT Филип Мартинес нарече компромисното предложение на Макрон "хвърляне на прах в очите" и каза, че президентът "ни взема за глупаци".

Федерацията на френските работодатели (MEDEF) обаче казва, че не може да подкрепи реформа, което не повишава пенсионната възраст - единственият начин, който според нея може да стопи пенсионния дефицит.
 

Последвайте канала на