„Мозъчно гниене“ не е само дума на годината. То е и новата реалност – благодат за руските тролове

Липсата на интелигентност и креативност е най-добрата гаранция за лоялност към диктатурата и тоталитаризма. 

Всъщност цитатът е следният: „Тоталитаризмът, когато е на власт, задължително подменя всички първокласни таланти – независимо от техните симпатии (дори към властта) – с глупаци, чиято липса на интелигентност и креативност все още си е най-добрата гаранция за тяхната лоялност“. (~ Хана Аренд, „Произход на тоталитаризма“)
…

Няма значение дали си лоялен или не – ако си умен, ще те сменят, защото с ум в главата все още си опасен; можеш да размислиш. Липсата му е гаранция, че ще си „наш човек“, без значение от обстоятелствата. Уредът за „размисляне“ го няма. 
…

„Мозъчно гниене“ (Brain rot) стана дума на годината на Оксфордския речник.

То e усещане за влошаване на умственото и интелектуално състояние, особено вследствие на прекомерна употреба на безсмислено и нискокачествено съдържание в интернет. Тоест, затъпяване от цъкане на ТикТок например или Фейсбук, в който гледаш как някой разопакова кутии, а след това мозъкът ти просто отказва да може да се съсредоточи в каквото и да било. 

„Мозъчното гниене“ е един вид програмирано затъпяване. 

То е предразположение и за създаване на алтернативни дигитални реалности, които мнозина си мислят, че са истински – кемтрейлс, рептили, чипиращи ваксини и т.н. 
…

Утре или вдругиден може да си поговорим за плановете на русия и путин да се престорят на приемащи мира в Украйна, за да спечелят време да се прегрупират; но днес да видим една друга пълзяща част от плана им за превземане на Европа – мозъчното гниене – което ще постеле и улесни (всъщност, бъдещето време на глаголите тук е неуместно…) прегазването на поне част от Европейския континент от калния и вмирисан кремълски ботуш. 

Разсекретени (наложило се е) документи на румънското разузнаване доказват, че службите в северната ни съседка за засекли гигантско руско вмешателство в кандидат-президентската кампания – през платформи като ТикТок. Това пише в материал на Politico от днес. Инфлуенсъри наскоро си признаха (става дума за стотици от тях), че са получавали пари, за да разпространяват про-руско съдържание. 

И така…

В Румъния крайнодесният и проруски кандидат Калин Джорджеску излезе начело в надпреварата, „изненадвайки“ всички. 

Нарича се „независим“, но колко точно може да е независим човек, който е проруски? Кое му е независимото? Що за термин? Неприсъединен към местна партия и „независим“ са много различни неща, защото – ако има нещо общо между про-руските опорко-носители по света – то е, че всичките са руско-зависими. Силно руско-зависими. 

Крайнодесните, които извадиха Великобритания от ЕС, лъснаха с неедна връзка с кремъл или с банки, близки до кремъл, или с „бизнесмени от Източна Европа“ – включително и от партията (по онова време, че той ги сменя като гащи) на Найджъл Фараж. 

Същата работа беше и с Льо Пен във Франция. 

Цяла Европа се е засилила да се превърне в България от шейсетте, където има „правилно“, „неправилно“ и забранено изкуство

Всички, искащи „независимост“ от ЕС, са до ушите омазани в руски *****, но се пишат патриоти. Защо се пишат патриоти? Това е най-лесният урок от историята за тарикати, които искат да осребряват страхове и симпатии – казваш, че си голям патриот и който те критикува, го громиш и клеймиш като АНТИпатриот. Върши чудесна работа, особено в общества, където мозъчното гниене вече е започнало. 

Кое ще му е „патриотичното“ на това да извади Румъния от НАТО или да премахне ракетната ѝ защита, при положение, че руснаците многократно заявяваха желания за изяждането ѝ? Номерът с „наведена главица – сабя не сече“ се изтърка и не би трябвало още да хваща дикиш, защото русия показа, че търси именно наведените и слабите, за да ги яде. 

Оказва се обаче, че си хваща дикиш. Така е защото хората не гледат/четат новини, а търсят „новини“ по алтернативни канали – Фейсбук, ТикТок, на баба им фърчилото и така нататък. Там – в тези „канали“ нито има кой да следи за истината, нито на някой му пука за нея. Там има илюминати, рептили, кемтрейлс, чипиращи ваксини. Страшно е положението. 

„Мозъчно гниене“.

Не се чудете защо русия и кремъл инвестират толкова във ферми за тролове. 

Кремълският „независим“ Джорджеску е заявявал нееднократно, че се възхищава на руската култура и е описвал президента путин като „човек, който обича страната си“. Същият тоя Джорджеску не спира да критикува НАТО и ЕС. Което е и потенциален проблем и за двата съюза, и за нашия регион – като цяло. 

Да видим как путин „обича страната си“ и какво ще обслужва (и имитира) Джорджеску. путин така я обича страната си, че вече стотици хиляди са мъртви за двете години и половина (лично путинска) война в Украйна. Наложи му се да опира до подкрепа от другия лунатик – Ким. Но се понесоха слухове, че Ким е недоволен, че войничетата му са наторили украинската земя толкова бързо, смятал, че на путин ходовете били неправилни и повече войници за торене нямало да му праща. 

Така путин си я обича страната, че я е взел такава – най-голямата, с най-многото природни ресурси и богатства – и я е направил обиталище на бедняци с външни тоалетни, нямащи асфалтови пътища в много от регионите си; страна, в която един от най-богатите региони на диамантени залежи в света – в Якутия – е лишен от елементарни условия за живот в 21 век. 

Така я обича путин страната си – една шепа олигарси/боляри, верните генерали, „наште хора“ и той… останалите – на подпалки за война или труженици, но никога „граждани“, за права да не говорим. 

Голяма обич, голямо нещо. 

А любовта към русия по нашите географски ширини обикновено се обуславя от два фактора: 

1. липса на достъп до истинска история, заменена от писаната по мазетата на кгб, която казва, че руснаците не са завоеватели, а „освободители“;

2. липса на умения и мотивация да бъдеш нещо повече от готованец, който иска строга ръка да го бие и да го храни, но и да бие можещите, за да ги „изравни“, че да не дразнят погледа на нямащия/неискащ/неможач, който ухилен, че всички са равно зле, да си сипе вечер, да хапне, да пийне и да си легне доволен, че няма на кого да завижда. 

Обикновено двата фактора се припокриват у едни и същи индивиди. А онлайн средата мултиплицира интелектуалната им матрица и я инсталира у все по-нови и млади индивиди, чиито мозъчета са идеално гладки и идеално празни – като бели листа хартия, на които да пишеш, рисуваш, мажеш, каквото ти душа иска. 

„Мозъчно гниене“. 

________

П.П. Колко от вас се замислиха дали това на снимката е истинският путин или двойник? Защото това е стара снимка от карнавално събитие, на което участват любители, двойници на различни бивши руски управници. 

Просто казвам. 

*И така* се ражда „алтернативна“ реалност, да. 

_____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на