Западни издания коментират въпроси около противовъздушната отбрана на Израел и Украйна

След като с подкрепата на западните си съюзници Израел в събота успешно отблъсна иранската атака, въпросът за подкрепата на Запада за противовъздушната отбрана на Украйна се очертава като все по-значима тема на фона на тежките щети, които украинската енергийна инфраструктура понесе през последните седмици.

Нюансите в подхода на западните съюзници към Израел и Украйна са и водеща тема в днешния печат.   

Израел отблъсна стотици безпилотни самолети и ракети, изстреляни в събота от Иран, като използва завидна комбинация от собствената си усъвършенствана противовъздушна отбрана и решаващата подкрепа на западните сили и на партньори от арабските страни, пише в. "Файненшъл таймс“.  Израелската система за противовъздушна отбрана бе преодоляна от едва няколко ирански ракети и нито един от евтините дизелови дронове не успя да я пробие. Но Техеран и неговите проксита разполагат с десетки хиляди ракети и дронове и дори и израелски военни признават, че в случай на тотална война някои от тях ще пробият израелските системи за ПВО, особено ако въоръжени от Иран бойци в Ливан, Йемен, Сирия и Ирак предприемат масирана атака от всички посоки, посочва изданието.

Подобно нападение би приличало на отчаяната ситуация, пред която е изправен друг съюзник на Запада – Украйна, пише още "Файненшъл таймс“. В края на миналата година противовъздушната ѝ отбрана отблъскваше почти всички въздушни нападения на Русия, която използва оръжия, подобни на тези, с които Техеран атакува Израел. Защитата на Украйна обаче вече е изтощена от постоянния поток от вражески ракети, а миналата седмица Киев успя да спре по-малко от две трети от масирания залп, който унищожи най-голямата електроцентрала в украинската столица, отбелязва вестникът.

Нападението на Иран срещу Израел беше мащабно по всички стандарти. По данни на Института за изследване на войната Техеран изпрати около 170 безпилотни летателни апарата и изстреля над 30 крилати ракети и около 120 балистични ракети. 

"Истинската опасност за Израел е, че при продължителна война въздушната му отбрана се претоварва. Голям брой въздушни атаки, нанасяни през много кратки времеви интервали, в крайна сметка ще претоварят всяка система за противовъздушна отбрана", каза пред "Файненшъл таймс“ Франц-Щефан Гади, сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст "Международен институт за стратегически изследвания". "Тогава дори Израел рано или късно ще изчерпи запасите си [и] ще се изправи пред предизвикателства, подобни на тези, с които сега се сблъсква Украйна", допълни Гади. 

Израел не разкрива колко ракети има в арсенала си. Но въпреки че в техническо отношение ракетите на "Хамас“ са елементарни в сравнение с тези в арсеналите на Иран и "Хизбула“, по време на иранската атака Израел използва толкова много прехващачи "Тамир“ на стойност 50 000 долара, че САЩ спешно отпуснаха 1 млрд. долара за попълването на изчерпаните запаси, посочва вестникът.

Засега този ангажимент на САЩ остава непроменен. Но има и усложняващи фактори. Например има недостиг в световен мащаб на ракети прехващачи, ефективни срещу атаки с балистични ракети, като тези, използвани от американските системи за ПВО "Пейтриът“ и израелските системи "Ароу“. Производството на някои от по-усъвършенстваните версии може да отнеме до две години, предупреждава "Файненшъл таймс“. 

Що се отнася до Европа, тя се бори да задоволи нуждите на Украйна от военна и противовъздушна отбрана. Според ръководителя на европейската дипломация Жозеп БорелЖозѐп Борѐл Фонтѐлес е испански политик от Испанската социалистическа работническа тази година няколко страни от ЕС са отхвърлили исканията на Киев за още седем батареи "Пейтриът“, въпреки че разполагат общо със 100 такива батареи в арсеналите си, отбелязва изданието.

В. "Вашингтон пост“ се спира на въпроса за военната помощ на САЩ за Украйна, която от месеци насам остава блокирана от републиканците в Камарата на представителите. Според изданието това дава възможност на Русия да се възползва от недостига на боеприпаси и средства за противовъздушна отбрана, който изпитва Украйна. Силите на Москва разрушават енергийната инфраструктура в цялата страна. В момента руските сили напредват към град Часов Яр, който се намира недалеч от превзетия миналата година град Бахмут, обобщава вестникът. 

След като в събота САЩ, Великобритания, Франция и Йордания помогнаха за отблъскването на иранската въздушна атака срещу Израел, украински официални лица посочиха бързата им намеса като доказателство, че подобна защита е възможна. Украинският външен министър Дмитро Кулеба коментира тези усилия след вчерашния руски въздушен удар по град Чернигов, при който бяха убити 17 души, а около 60 бяха ранени. "Тези невинни хора нямаше да бъдат убити или ранени, ако Украйна разполагаше с достатъчни възможности за противовъздушна отбрана", написа Кулеба в социалната мрежа "Екс“. "Преди три дни в Близкия изток видяхме как изглежда надеждната защита на човешкия живот от ракети. Партньорите на Украйна разполагат с необходимите средства, за да ни помогнат да спасим живота на украинците със същото ниво на ефективност", добави той, цитиран от "Вашингтон пост“, пише БТА.

Израел обмислял да удари Иран на 15 април, но размислил

Германският в. "Франкфуртер рундшау“ се спира на активните усилия на Берлин от последните дни да активизира западните съюзници на Киев. На извънредната среща на върха на ЕС, посветена на ситуацията в Близкия изток, германският канцлер Олаф ШолцОлаф Шолц е германски политик от Социалдемократическата партия (ГСДП).   От декември 2021 призова за доставка на още оръжия в Украйна, пише изданието. Партньорите от ЕС трябва да се присъединят към Германия, която предостави на Украйна системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" и миналата седмица обеща още да ѝ изпрати още една, заяви снощи Шолц. "Искаме да насърчим и други да направят същото", подчерта германският лидер, цитиран от "Франкфуртер рундшау“.

Берлин се опитва да подпомогне в най-кратък срок украинската противовъздушна отбрана. Германската външна министърка Аналена Бербок и министърът на отбраната Борис Писториус отправиха "спешен призив" към страните партньори, отбелязва вестникът. 

Нидерландският премиер Марк Рюте, който се очаква тази година да бъде избран за нов генерален секретар на НАТО, заяви на пресконференция, че Нидерландия, Дания и Чехия "ще обмислят“ по какъв начин могат да подкрепят германската инициатива, пише изданието "Политико“. Датският премиер Мете Фредериксен също подкрепи призивите на Берлин за засилване на възможностите за противовъздушна отбрана на Киев. "Приветстваме решението на Германия, взето само преди няколко дни, да дари още една система "Пейтриът“ на Украйна". Знаем, че имаме системи в Европа. Някои от тях сега трябва да бъдат доставени в Украйна", допълни тя.

"Ако съюзниците са изправени пред избора между това да покрият целите, свързани с капацитета на НАТО, или да предоставят по-голяма подкрепа на Украйна, моето послание е ясно: изпратете повече помощ на Украйна", заяви Столтенберг пред журналисти, цитиран от "Политико“. Той ще участва в днешната срещата на външните министри от Г-7 в Италия, на която ще се обсъждат украинската и близкоизточната проблематика.

Последвайте канала на