ЕС: Разговорите между Азербайджан и Армения трябва да запазят желанието за мир

Европейският съюз приветства последната среща между лидерите на Армения и Азербайджан като позитивна стъпка към постигане на трайно мирно споразумение между двете съседни държави, които стигнаха до два големи военни конфликта помежду си за 30 години, предаде агенция Ройтерс.

Арменският премиер Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев се срещнаха в Брюксел по покана на ЕС. Нито един от двамата лидери не направи изявление след срещата, която е поредната от серия контакти след шестседмичния военен конфликт през 2020 г., предаде БТА.

По време на сраженията Азербайджан си върна територия, която загуби при войната, избухнала в района след рухването на съветския режим през 90-те години на миналия век.

Министрите на външните работи на двете страни също се срещнаха този месец, но в САЩ. Русия, която посредничи за сключването на примирието през 2020 г., участва активно и в мироопазваща мисия, напомня Ройтерс.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че лидерите са постигнали напредък по въпроси като връщане на затворници, демаркация на граници и взаимен достъп до територии.

Мишел каза, че разговорите по най-горещата точка – статутът на Нагорни Карабах, ще продължат. Този район е международно признат като част от Азербайджан, но е населен главно с етнически арменци, припомня агенцията.

„Лидерите споделиха общото желание за мир в Южен Кавказ. Аз приветствам техните усилия“, посочи Шарл Мишел. "След неотдавнашните позитивни разговори в САЩ за мирен договор, импулсът трябва да бъде запазен, за да се предприемат решителни стъпки към подписване на всеобхватно мирно споразумение между Армения и Азербайджан“, посочи той.

Докато разговорите между страните продължават, граничните сблъсъци остават константа. Най-малко двама арменски войници и един азербайджански военнослужещ загинаха при инциденти миналата седмица, а Азербайджан обвини Армения вчера, че тренира стрелба по нейни позиции в района Келбаджар близо до границата. Армения отрече това твърдение.

В изявление Шарл Мишел посочи, че двете страни са се съгласили да признаят границите, установени след края на съветското управление през 1991 г. Във връзка с Нагорни Карабах Мишел каза, че е насърчил Азербайджан „да се ангажира с позитивен дневен ред с цел да гарантира правата и сигурността на това население“.

Азербайджан блокира сухопътната връзка с Армения

Той е казал и на двете страни да се въздържат от враждебна реторика и да търсят решение с вяра и лидерство.

Двамата лидери трябва да се срещнат отново на 1 юни на конференция в Молдова, на която ще присъстват също президентът на Франция Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц, отбелязва Ройтерс.

Последвайте канала на