Ислямският свят следи с напрегнато внимание смяната на властта в Афганистан

  • 20 август 2021 14:29

  • 1191
  • 1
 Ислямският свят следи с напрегнато внимание  смяната на властта в Афганистан
© Getty (архив)

Поемането на властта в Афганистан от талибаните изплаши не само западния, но и ислямския свят, пише руският в. Комерсант, цитиран от БТА.

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) - единствените страни, признали наред с Пакистан преди 25 години Ислямското емирство Афганистан - този път бяха сред първите, евакуирали своите дипломати от Кабул, и заеха изчаквателна позиция. Затова пък талибаните вече бяха поздравени от палестинското движение Хамас и от мюфтията на Оман, изразили настроенията на силите с негативна нагласа към присъствието на САЩ в региона.

Саудитска Арабия заяви, че "подкрепя братския афганистански народ и избора, направен от него самостоятелно, без ничия намеса". Външното министерство на кралството изрази във вторник надежда, че талибанското движение и всички страни в Афганистан ще работят за запазване на сигурността, стабилността, живота и собствеността" на хората. Тези думи прозвучаха ден след като саудитските дипломати бяха евакуирани от Кабул. Заминаха си и дипломатите от ОАЕ. Външното министерство на държавата изтъкна, че е "необходимо незабавно да се постигне стабилност и сигурност" в Афганистан, за което трябва да положат усилия всички афганистански страни.

Докато в спешната евакуация на западните дипломати от Кабул няма нищо чудно, решението на Саудитска Арабия и ОАЕ може да предизвика въпроси.

Преди четвърт век Рияд, Абу Даби и Исламабад единствени бяха признали Ислямско емирство Афганистан - така се наричаше държавата през управлението на талибаните от 1996 до 2001 г. "Когато му дойде времето, Пакистан ще признае правителството на талибанското движение съгласно международния консенсус, основните реалии и националните интереси на Пакистан", заяви в неделя външният министър на Ислямската република Шах Махмуд Куреши. И подчерта, че Пакистан няма фаворити в Афганистан. Саудитска Арабия и ОАЕ засега не си позволяват дори намеци, че ще признаят талибаните.

Опасенията на Рияд ясно прозират в колонка от саудитския в. "Аш Шарк ал Аусат", написана от бившия му редактор Абдеррахман ар Рашед, по принцип изразяващ мнението на управляващите елити. По думите му събитията в Афганистан крият много въпроси, които няма да се изяснят, докато талибанското движение не заработи реално като управляваща структура. Тук спадат отношенията на талибаните със САЩ. Според Рашед движението ще се стреми към помирение с американците.

Друг важен за Рияд въпрос е ще останат ли талибаните и занапред въоръжено "джихадистко" движение и ще водят ли бойни действия извън границите на страната, позволявайки същевременно да присъстват на нейна територия терористични групировки като "Ислямска държава" (ИД).

Макар Москва неведнъж да е изтъквала, че талибаните воюват с ИД, Рияд не е сигурен докрай как ще се развият отношенията между двете сили. "Независимо какво говорят талибаните, днес няма доказателства те да са скарани с ИД и с всички останали", пише Рашед, посочвайки, че талибаните "пуснаха стотици или хиляди терористи от затворите в Афганистан".

Третият въпрос, който го вълнува, е доколко се влияят талибаните от Пакистан. "Ако се разбере, че пакистанците имат влияние върху решенията на талибаните, това ще успокои големите държави", пояснява Ар Рашед.

"Рияд се вълнува как ще се държат различните радикални сили и как може да се отрази това на тях самите и върху съдбата на региона. Предпазливостта бе и мотивът за евакуация на дипломатите. Саудитска Арабия може би се страхуваше от възмездие за своята съглашателска според талибаните политика в Афганистан. Саудитците се ориентираха към САЩ и подкрепяха афганистанския президент Ашраф Гани, който избяга от страната. Освен това те се страхуват от засилване на радикализма в региона и от съответните последици за ситуацията в кралството, където престолонаследникът принц Мохамед бин Салман се опитва напоследък да осъвремени исляма, будейки недоволство сред консервативните сили", заяви пред "Комерсант" Григорий Косач, професор от факултета по световна политика в Московския държавен университет.

В кралството още не е забравена 1979 година, когато ислямски бойци превзеха главната мюсюлманска светиня - джамията Ал Харам в Мека, където се бяха събрали тогава десетки хиляди вярващи. Въоръжените настояха властите да се откажат от "престъпните връзки" със Запада, от западните ценности и култура. След това в страната рязко нарасна влиянието на религиозната полиция, забранени бяха концертите, кината и други масови развлечения, облеклото на жените бе строго регламентирано, както и тяхната свобода на движение и целият им начин на живот. Тъкмо това променя днес престолонаследникът, докато Афганистан може би ще демонстрира обратно развитие.

Колкото до ОАЕ, тази страна твърде много цени ролята си на световен финансов център, за да предприеме рискована стъпка, подкрепяйки талибаните, преди да са взели такова решение основните световни играчи. Освен това и Саудитска Арабия, и емирствата рязко свиха участието си в афганистанското уреждане, когато през 2017 г. започна дипломатическият конфликт с Катар.

Афганистанският президент Ашраф Гани е в ОАЕ

В Доха от 2013 г. работи политически офис на талибаните - тя се нареди сред главните площадки за преговори между тях, афганистанското правителство и САЩ. Нищо чудно, че днес катарците са по-активни от своите съседи. "Катар прави всичко възможно за осигуряване на мирен преход, особено след образуването на вакуум във властта", заяви катарският външен министър шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани. От същите позиции се изказва и друга ключова ислямска държава - Турция. Нейният първи дипломат Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара поддържа диалог с всички страни, включително с талибаните.

На фона на Турция и Катар всички останали ислямски държави засега са прекомерно предпазливи в изявленията си.

Така например секретариатът на Организацията за ислямско сътрудничество само прикани талибаните и всички други страни в Афганистан да отстояват интересите на народа, като добави, че следи развоя на събитията и потвърждава подкрепата си за мирния процес. На неофициално ниво и в социалните мрежи впрочем мненията са разделени. Едни се тревожат за бъдещето на региона, други се радват на поражението на САЩ. "Отправяме поздрав към братския мюсюлмански афганистански народ по случай победата срещу агресорите завоеватели и продължаваме с поздрав към себе и и целия ислямски народ по случай изпълнението на едно искрено Божие намерение", заяви главният мюфтия на Оман шейх Ахмед бин Хамад ал Халили. Оманските власти си замълчаха.

Поражението на САЩ би могло да зарадва и Иран. Идеологически близкото до Техеран палестинско движение Хамас приветства "победата на талибаните над агресорите завоеватели", нарече я постижение на силите за съпротива и обеща да тръгне по техния път в борбата с Израел. Техеран обаче предпочита все пак преговори (още повече че включването на иранците ще е в интерес на Русия) пред евентуално влошаване на ситуацията по границите му и рязко засилване на бежанския поток.

"Военното поражение и изтеглянето на САЩ от Афганистан се очаква да предоставят възможност за възстановяване на живота, сигурността и трайния мир в тази страна", каза новият президент на Иран Ебрахим Раиси. Иранците още не са забравили как талибаните убиха през 1998 г. техни дипломати и журналист от официалната агенция ИРНА.

Последвайте канала на

Валери Зайцев
1191 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар
Дойде време

2021.08.20 | 15:21

1
Членовете на дпс да се преобразят в храна за рибки,че ми писна от цигани.

Добави коментар

Водещи новини