The Wall Street Journal: НАТО е разделен съюз, който рискува да се превърне в „поредната говорилня“

Президентът Байдън съживява Северноатлантическия алианс - или не?“ - пита Андрю Михта, декан на Колежа по международни отношения и изследвания на сигурността към Европейския център Джордж Маршал в статията си в The Wall Street Journal „НАТО - разбит алианс“.

Както отбелязва авторът, след напускането на предишния президент на САЩ Доналд Тръмп Aлиансът се върна към нормалната си работа. Джо Байдън потвърди „свещения ангажимент“ съгласно член 5 от Северноатлантическия договор, който предвижда общ отговор на блока при атака срещу един от членовете му. Военният съюз обаче се нуждае от армия, посочва наблюдателят. Без ясен път към превъоръжаването на Европа НАТО няма да може да реагира на кризи.

„Има пари за преструктуриране на съюзническите въоръжени сили“, цитира Михта думите на свой неназован европейски колега. „Проблемът е в политиката“.
 

Авторът тълкува това твърдение по следния начин: истинското превъоръжаване на целия Алианс ще сигнализира, че Европа е готова за военни действия заедно със САЩ и е в състояние да рискува достъпа на Европа до руския петрол или китайските пазари. Ако европейските съюзници в НАТО започнат да демонстрират реални военни способности, това ще бъде сигнал за Москва и Пекин, че НАТО е готов да осигури възпиране в Европа, освобождавайки по-голямата част от американската военна мощ за Индо-Тихоокеанския регион.

Но очевидно това няма да се случи скоро, оплаква се Михта. „Анексията на Крим от Владимир Путин през 2014 г. и войната в Източна Украйна очертаха демаркационна линия по отношение на поляризацията на членовете на НАТО“, пише той.

От една страна, Полша, Румъния и балтийските държави виждат в Русия „ясна и реална опасност“: те са решени да разширят своето участие в решаването на ситуацията след Студената война. От друга страна, има много предпазлива Западна Европа, която се страхува да рискува икономическия си растеж, поставяйки го над благосъстоянието на съседите си, които някога бяха доминирани от СССР. Изглежда, че Берлин има намерение да работи с Русия, вместо да се противопоставя с интегриран подход на политически и икономически стъпки.

НАТО: Черно море не принадлежи само на Русия

Ако погледнете по-нататък, се очертава следната картина: докато Вашингтон смята Китай за военен и икономически проблем, Европа, въпреки че възприема Поднебесната империя като стратегически проблем, я вижда и като икономическа възможност. Азиатският пазар се счита за твърде важен за просперитета на Европа и последната не иска да рискува и да предизвиква твърде голямо недоволство в Пекин.

Германия има огромни инвестиции в азиатските пазари и не е в нейните интереси да заеме ясна позиция в предстоящия китайско-американски конфликт. За Франция приоритетите в сигурността са концентрирани на юг, към Средиземно море и Африка, а не на изток. Тези разпокъсани интереси в цяла Европа затрудняват постигането на консенсус относно заплахите сред всички страни-членки на НАТО.

Предстоящата година ще бъде решаваща за НАТО. Тежките решения за превъоръжаване на Европа ще зависят от различни фактори, включително резултата от септемврийските избори в Германия и окончателното решение за цялостно инвестиционно споразумение между ЕС и Китай. Последното беше договорено седмици преди администрацията на Байдън да дойде на власт, но в момента е спряно в Европейския парламент, съобщи "Фокус".

Америка и нейните европейски съюзници в НАТО едва ли ще постигнат консенсус в близко бъдеще колко сериозна заплаха ще бъде Китай. Също така е малко вероятно продължаващият руски натиск върху източния фланг на НАТО да тласне Европа да преструктурира своите военни сили.

„Ако членовете на НАТО не се споразумеят за геостратегическите цели и не преоборудват армиите си, тогава Алиансът ще остане празна черупка и в крайна сметка ще се превърне в просто още една говорилня“, завършва статията си за The Wall Street Journal Андрю Михта.

Последвайте канала на