"Местните температури биха могли да се понижат с около един градус. В много горещите дни, когато слънчевото излъчване е много силно, ефектът би могъл да е дори по-висок", казва професор Соня Сеневиратне, климатоложка от Техническия университет в Цюрих.
Градове в бяло
Морето като огледало
Учените работят върху възможности за изкуствено охлаждане на Земята. Засега технологиите са три, пише Deutsche Welle. Може ли соларното геоинженерство да реши проблема с глобалното затопляне?
"Хората без съмнение са в състояние да охладят планетата изкуствено", казва професор Дейвид Кийт от Харвардския университет. Той се занимава със соларното геоинженерство - една доста спорна научна сфера. Тя се занимава именно с въпроса как хората биха могли да манипулират слънчевото лъчение спрямо Земята, за да възпрат промените в климата. Ето кои са основните технологии, които евентуално биха позволили това да се случи:
Силата на вулканите
На 15-и юни 1991-а година при изригването на вулкана Пинатубо на Филипините на километри разстояние в атмосферата бяха изхвърлени тонове пепел и газ. Това бе второто по големина изригване на вулкан за века. За изненада на много учени събитието охлади Земята в следващите месеци с около половин градус. Миниатюрните частици във въздуха, т.нар. аерозоли, отразяваха повече слънчева светлина обратно в Космоса. Резултатът: намаляване на затоплянето на Земята.
Ще влезе ли соларното геоинженерство в експлоатация?
Пребоядисването на покривите в бяло постига ефект върху локалния климат, освен това няма никакви опасни странични явления. Заради потенциалните рискове обаче разпръскването на аерозоли в стратосферата и полагането на пяна по водната повърхност надали ще се прилагат скоро.
В Ню Йорк по специална програма от 2009-а година насам над един милион квадратни метра покриви са боядисани в бяло. Този цвят не само охлажда сградите, но и пести енергия, например за климатици. Учените предполагат, че ако всички покриви и тротоари по света бъдат боядисани в бяло, ще се спестят емисии парникови газове, колкото на 700 средноголеми електроцентрали, работещи на въглища.
В научните среди има два лагера, които са на противоположни позиции по въпроса дали си заслужава да се инвестира в изследванията в сферата на соларното геоинженерство. "Ако не правим проучвания, следващото поколение ще трябва да взима решения без нужните знания - и може да се стигне дотам, че да се прилагат методи от този вид без изследвания", смята Дейвид Кейт. "Това би било глупаво и аз мисля, че съществува нещо като етичен императив - да осигурим информация на следващата генерация."
До момента теорията почти не е прилагана на практика - предвиждаше се за първи път тази година да се направят опити с балон в атмосферата над Швеция, след което да се оценят резултатите и рисковете на метода. Но поради протестите на местните хора и на екоактивисти опитът бе отменен в последния момент.
Дори много учени да мислят по-различно от Кейт, в едно отношение всички са единни: трябва да намалим емисиите парникови газове колкото може по-бързо и в дългосрочен план да намерим начини за приспособяване към промените в климата. Защото дори соларното геоинженерство няма да може да върне часовника назад и да предотврати затоплянето на климата.
За да бъде охладителният ефект траен, трябва обаче аерозолите да се разпръскват в продължение на десетилетия и в големи мащаби. За целта биха могли да се използват балони, артилерия, самолети или огромни кули. А решението не е лишено от рискове - някои учени се опасяват от увеличаване на катаклизмите във времето, от киселинни дъждове или увреждане на озоновия слой.
Звучи невероятно, но някои учени изследват как може да се охлади Земята чрез покриването на големи части от водната ѝ покривка с изкуствена пяна. Процедурата се нарича "Ocean foaming"("Запенване на океана") или "Microbubbles" ("Микромехурчета").
И за това има решение: къщите и покривите да се боядисат в бяло. Това е хем лесно, хем относително евтино, а освен това ще охлажда. Един бял покрив е към 30 процента по-хладен от черния. В традиционната архитектура в африканските, арабските и южноевропейските страни отдавна се прави именно така, за да се отблъсне жегата.
Идеята е следната: "Разработване на пяна, която рефлектира част от падащите слънчеви лъчи, и след това ги насочва към стратегически точки, където би могъл да се постигне определен климатичен ефект", казва Кори Габриел, климатолог от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Около 70 процента от повърхността на Земята са покрити с вода. Водата, която е тъмна заради дълбочината, отразява съвсем малко слънчева светлина и задържа много топлина. Според т.нар. ефект на Албедо колкото по-светла е една повърхност, толкова по-малко се затопля. Това би могло да се използва и при водата.
През лятото в много градове става истински горещо в сравнение с по-слабо заселените райони. В Ню Йорк например температурата е с между 1 и 3 градуса по Целий по-висока, отколкото в околността. Причината: тъмните покриви, улици и тротоари се загряват повече от дърветата, по-светлите полета и местностите, в които растения хвърлят сянка.
Теоретически тази пяна би могла да отразява десет пъти повече слънчева светлина от тъмните водни повърхности. С достатъчно пяна планетата би могла да се охлади с 0,5 градуса по Целзий. Предложенията на някои учени са пяната да се полага от специални кораби или контейнеровози.
Този метод засега не е достатъчно проучен и скоро няма да бъде приложен. А и последствията за морските екосистеми от полагането на огромни количества пяна върху водата засега са напълно неясни. Освен това отраженията върху климата и местното време биха били трудно контролируеми.
Учени като Кийт искат да постигнат същия ефект по изкуствен път на базата на теория, наречена "Стратосферно аерозолно инжектиране". Идеята е в стратосферата да бъдат разпръснати аерозоли - между 15 и 50 км над земната кора. Там те ще се свържат с водни частици и за период от една до три години ще отразяват повече слънчева светлина от обичайното. По този начин могат "да се ограничат много от големите заплахи за климата - като например измененията в достъпа до вода, промените в температурите, включително екстремните температури", казва Кийт.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)