Френски вестник: Крайната десница е във възход в Швеция

Швеция изглежда устоя на националистическата треска, предизвикана от имиграционната криза в Европа. Предварителните резултати от изборите показват, че левицата и десницата са практически наравно, но макар че крайната десница подобрява позициите си, което ще ѝ даде голямо влияние върху политиката на страната, тя не постигна очакваните резултати, пише френският в. "Монд".

 По традиция премиер става ръководителят на партията, събрала най-голям брой гласове, но новият политически пейзаж прави всякакви предвиждания трудни. През следващите седмици се очакват дълги преговори. Но въпреки, че партията Шведски демократи постигна по-малко, отколкото в периода 2010-2014 г., тя успя да се наложи трайно в политическия дебат и от нея ще зависи кой от двата блока ще управлява. Дясната опозиция е решена да свали социалдемократите, но за да има стабилно мнозинство, ще ѝ се наложи да отмени "карантината", която досега пречеше на крайнодясната партия да получи директно политическо влияние. Стъпка, която може да се окаже рискована, предвид че центристите и либералите са повтаряли неведнъж, че отказват да сключват "сделка с дявола". Седем от десет привърженици на консерваторите не искат да чуват за подаване на ръка на крайната десница, отбелязва в. "Монд".

От особено значение за шансовете на лявоцентристите да съставят правителство е фактът, че Партията на зелените премина 4-процентовата бариера, спечелвайки 4,4 на сто от гласовете, отбелязва британският в. "Гардиън". Но новото правителство, което може да бъде съставено след седмици на преговори, ще се нуждае или от съюз между двата основни блока на дясноцентристките и лявоцентристките партии, който на практика е изключен, ако в блока се включи бившата комунистическа Лява партия - или от помирение с Шведските демократи. Това обаче може да даде на популистите право на глас при формирането на политиката, особено по отношение на имиграцията.

През последните години, след финансовата криза през 2008 г. и бежанската криза през 2015 г., крайнодесните партии в Западна Европа постигнаха значителни успехи за сметка на утвърдените политически партии и вече участват в правителствата на Италия, Австрия, Норвегия и Финландия. "Традиционните партии не успяха да отговорят на съществуващото чувство на недоволство", заявява Магнус Бльомгрен от Университета на град Умео, цитиран от в. "Гардиън". "Това недоволство може да не е свързано пряко с безработицата или икономиката, а да представлява просто загуба на доверие в политическата система. Швеция не е уникална в това отношение", подчертава той.

Предизборната кампания в Швеция беше необичайно поляризираща за страна, известна с търсенето на политически консенсус, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Основните въпроси бяха и най-спорните - имиграцията, престъпността, социалната държава и, след изпълнено с горски пожари лято, околната среда.

Вотът бе и сред най-внимателно наблюдаваните от чужбина в съвременната шведска история. Особен интерес предизвикваше представянето на Шведските демократи, предвид възхода на антиимиграционни партии в страни като Германия, Италия и Австрия. В събота премиерът Стефан Льовен предупреди избирателите да не гласуват за партия, която той определи като расистка, давайки й политическо влияние.

Резултатите от изборите бяха подобни на неотдавнашните избори в Европа - спад на подкрепата за традиционните партии и възход на екстремистките партии и еколозите. В Швеция това доведе до въпроси дали водещите партии ще изпълнят обещанията си да не се споразумяват с Шведските демократи, особено по важни въпроси като бюджета. Възможно е водещите партии да се опитат да създадат някаква форма на широка коалиция, но това би било необичайно за Швеция, където нерядко управляват правителства на малцинството.

Последвайте канала на