Пластмасата вече е част от геологията на Земята

04 февруари 2016 15:57
1842
5

Бутилката ви от “Кока-кола” ще надживее вашите пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра внуци, пише Tech Times, цитиран от "24 часа".

Този забележителен факт оказва драматично влияние върху планетата. Според геолози от Лестърския университет в Англия пластмасата изпълнява толкова ключова роля в модерния живот, че е станала част от кората на Земята, превръщайки се в геоложки маркер в последния земен пласт.

Произведена днес пластмасова бутилка за безалкохолни напитки ще бъде все още здрава през 2465. Според Департамента за околната среда на щата Ню Хемпшир пластмасовата рибарска корда ще бъде все още тук през 2616 година.

За сравнение, хартиените кърпички се разграждат между две и четири седмици след изхвърлянето им. Приблизително същото време отнема разграждането на обелка от банан.

В зората на навлизането на пластмасовите продукти никой не си е представял, че разпространението им ще достигне такива мащаби. Благодарение на почти несравнимата издържливост на пластмасата обаче, сега сме заобиколени от нея.

Това има и положителни ефекти. “Може да звучи странно да мислим за пластмасите като за археологически или геоложки материал, тъй като са толкова нови, “ казва Мат Еджуърт, “но все по-често ги намираме в най-младия геоложки слой. Пластмасите са чудесни статиграфски маркери.” С други думи, пластмасата в кората на планетата показва точното време, когато даден пласт се е превърнал в земна твърд.

Учени смятат, че вече сме навлязли в епохата антропоцен - геоложки период, белязан от човешката дейност. Докато за други епохи определящи са били естествените природни сили, определящи за антропоцена сме ние.

“Има вероятност попадналите под земята пластмаси, които толкова трудно се разграждат, да се вкаменят и да оставят послание за милиони години в бъдещето,” изтъква Ян Заласиевиц от геоложкия департамент на Лестърския университет. “Епохата на пластмасата наистина може да продължи векове,” добавя ученият. Изследването е публикувано в журнала Anthropocene.