Жестока драма: Мариела Нордел: Бях на 17, когато ме изнасили...

Слушай новината

Жестока лична драма от миналото не дава мира на известната кулинарка Мариела Нордел и до днес. И въпреки че са минали години, при всеки такъв брутален случай с друга жена, Нордел връща лентата на спомените назад, а подробностите там са брутални.

Оказва се, че колоритната дама е изгубила девствеността си в резултат на изнасилване. Когато била на 17 години, Мариела била обезчестена от милиционер, който я заплашил с пистолет в главата.

Случката се разиграла през далечната 1986 г. в района на българо-гръцката граница, в местност на десетина километра източно от Рупите. В безлюдния край, където днес избуяват лозовите масиви на бизнесмена Емил Хърсев, тогава имало само гола пръст. В района след Сандански се стигало с открит лист и само гранични войски обикаляли около високата телена мрежа и граничарските вишки.

Тогава Мариела е едва 17-годишна ученичка от елитна гимназия. Била в пролетна ваканция и нейна приятелка имала гадже от Дрезден. Идеята била да се срещнат с още една тяхна съученичка в центъра на Сандански и оттам всички заедно да отидат в Мелник за няколко дни, за да покажат на госта красивата България.

"Бяхме ученици и нямахме пари за хотел. Затова потърсихме услугите на "Квартирно бюро". Там попаднахме на един много мазен човек, който каза, че е нещо като управител на "Балкантурист" в Мелник. Направи ни забележка, че не е хубаво да пътуваме на стоп сами момичета. Обясни, че има приятел милиционер от границата. Щял да му се обади и да ни закара от най-малкия град в България до Сандански, за да вземем другите от компанията и после да ни върне до Мелник. Така и стана. След няколко часа на уреденото място дойде милиционерът. Караше една зелена военна джипка, руски модел. Мъжете казаха, че ще е тясно за всички, та по-добре да отидем с две коли и да дойде също човекът от "Балкантурист" с неговата лада, пише "Уикенд".

В Сандански се разделихме с приятелката ми тя отиде да чака пред пощата, а аз придружих новия ми пазител - милиционера, до гранд-хотел "Сандански", където имал среща и ме помоли да му превеждам от английски. Към 8 вечерта отидохме до площада, където ни беше срещата с приятелите от Германия и моята съученичка трябваше да ги чака. Мазният предложи преди да ни върнат в Мелник, но преди това да ни почерпят вечеря в ханчето на Роженския манастир. Само бях чувала за манастира и за ханчето, което се посещаваше предимно от гръцки туристи.

Докато вечеряхме, милиционерът ме попита искам ли да ме запознае с Ванга. Бил й близък и не било проблем да ми уреди среща. "Ама как така, аз нямам открит лист, не мога да отида до Петрич", репликирах аз. "Не ти трябва, аз командвам тук! Никой няма да ти иска дори и паспорт. Искаш ли още сега да идем до самата граница? Оттам се виждат светлините на Гърция. На Кулата има безмитна зона с много хубави магазини, ресторанти, съвсем друг свят е", успокояваше ме униформеният.

Гледах го с възхитени очи, говореше ми за моята мечта – да зърна, макар и от 200 метра, родината на моята баба, за която толкова ми е разправяла за Гърция. Настоях първо да се настаним и после да обикаляме. Заведоха ни при някаква леля в Мелник и ние си оставихме багажа в една от стаите на къщата й – намира се до реката, сега е кръчма.

Мариела Нордел: Сценарият на "Ергенът" е тъп, вкарайте гейчета вътре

Приятелката ми се качи при мазния, а аз при милиционера, имах му пълно доверие. Скоро стигнахме първата бариера и я минахме без никакъв проблем, дори не му поискаха пропуск, нито питаха за мен. Почти бяхме стигнали КПП "Кулата", когато внезапно колата зави по един черен път. Така попаднах в ничията земя, на границата между Гърция и България. Спря и аз усетих, че ще стане нещо лошо. Наоколо беше тъмно, пусто и страшно. Една огромна ограда се издигаше, докъдето поглед ти стигне. След оградата следваше ивица пуста земя – дори нямаше храсти, само гола земя, а няколкостотин метра по-надолу, където свършваше пръстта, отново се издигаше висока телена мрежа.

Последвайте канала на