Мис Крокодил: Отсъствието на мозък не се коригира с Фотошоп

много са пошли и двете

тази пък какво се прави на интересна!не вижда ли на какво прилича и никой не я харесва!

отсъствието на мозък не се коригира с фото шоп, се отнася май за тази грозотия където има само крокодили в главата. Тя и онази Петрова е същата. Кажете ми тези жени като се правят на толкова известни , българите с какво могат да ги запомнят- с абсолютно нищо. Пуйки.

Красива,умна и образована Мис България

Може да не е най- красивата, но поне е умна за разлика от други.

Абе, тия и двете имат по 2 мозъчни клетки, ама пък това, което са написали е верно. Паднала е сериозна мисловна дейност, да не се чудите, от къде дойде затоплянето на времето. Оказва, се че мисленето също е вредно за околната среда.

Имало едно време два крокодила, които много се обичали. Единият бил мъжки, а другият женски. Те били необикновено привързани един към друг. Били заедно от съвсем малки и не можели да си представят, че някога ще се разделят. Живеели в малка рекичка, която правела завой точно там, където те се срещнали за пръв път. Мястото толкова много им харесало, че те решили никога да не го напускат. Било спокойно и красиво, имало достатъчно храна и животът им бил прекрасен. Макар че крокодилите не са добри родители, точно тези два крокодила били изключение. Майката снасяла само по едно яйце и го пазела зорко, докато се излюпи. С таткото се грижели за невръстния мъник, а когато той станел достатъчно голям, със сълзи в очите го пускали да поеме по своя път. После дълго тъгували. И така – всяка година. Веднъж бащата-крокодил казал: - Не искам да оставаме пак сами. Вече не сме млади. Ето, погледни – още един зъб ми се клати. Скоро съвсем ще остареем. - Така е в живота – отвърнала майката-крокодилка. – Тъжно е, но какво можем да направим? - Аз знам какво. Яйцето, което сега спи в пясъка, скоро ще се излюпи. Този път ще кажем на малкото да не ни напуска, а да остане с нас. Нищо няма да му липсва. Ще има и храна, и топла вода. Ние ще се грижим за него. Нашата малка река е толкова тиха и закътана, кой би могъл да иска нещо друго? - Мислиш ли, че е възможно? – трепнала майката и в големите й очи проблеснали една част надежда и две части съмнение. - Защо не? Ние не сме като другите. Защо да не създадем едно необикновено крокодилче, нежно и привързано към родителите си? - Ще си лежим в топлата тиня и ще гледаме звездите, а комарите ще свирукат песнички… – размечтала се майката. - Като порасне, ще го пратим да се изучи – включил се и бащата. - Нали щеше да остане при нас! – тревожно възразила тя. - Той ще научи професия и ще се върне. - Каква професия? - Може да стане… Мис Крокодил! Бащата-крокодил се усмихнал и допрял лекичко носа си до носа на своята любима. А на брега, леко завито с дантелен пясък, в прозрачното си бебешко яйце, малкото крокодилче вече сънувало как плува през могъщите вълни на Нил, все по-независимо и смело, и никога повече не се обръща да погледне назад.

Да идва Georgi Georgiev да ги постиска за цицките и да приключваме с простотията за днес...

Видяхме колко си умна при Милен Цветков.

Мис Крокодил: Отсъствието на мозък не се коригира с Фотошоп Що бе Петрова при теб почети не се забелязва за сега минава номера ако си беше мълчала повечето то нас нямаше да разберат че и ти си от тая "партия".