Износ на интелект: глобален бизнес или национален спорт?

Представете си, че в една страна имаме нещо като естествено богатство – не нефт, не злато, а ум и интелект. Мозъци на килограм, таланти на квадратен метър.

И какво правим с това национално богатство? Ами, изнасяме го, разбира се!

Експортът на мозъци е новата мода в глобализацията, докато внасяме всичко останало – от коли до картофи, за да запълним празнината.

Цел пред МОН: До 2030 г. да се преодолее "изтичането на мозъци" от България

Износ на интелект: Приоритет номер едно

Когато казваме „изнасяме интелект“, не говорим за някакъв сложен метафоричен процес. Говорим буквално.

Талантливите хора си събират багажа и отиват там, където умът им се оценява не само с похвали по социалните мрежи, а и с нещо по-реално – например заплати, кариерни възможности и… перспективи!

Представете си сценарий, в който най-добрите ни умове са като продукти на лента в завод – пакетирани, с паспорт и билет за еднопосочно пътуване. А ние тук оставаме с празни рафтове.

Мозъци излетели, със салон на първа и втора класа, няма значение. Чудите се какви са предимствата на тази форма на износ? Ами, поне така няма кой да задава неудобни въпроси, като „Какво правим с образованието?“ или „Защо всички кадърни хора се ориентират към Терминал 2?“ О, да, точно така – когато умът напусне, въпросите също се изнасят, пише chetilishte.com. 

Експорт-импорт парадокси

Но какво става с нас, тези, които оставаме тук?

Спокойно, имаме „внос“! Ако изнасяме интелект, то можем да си позволим да внасяме всичко останало. Когато всичко, което можеше да движи нещата напред, вече е на друга географска ширина, защо да се мъчим сами да измисляме решения?

Идват нови технологии, нови автомобили, нови идеи… само че някакси винаги са измислени от някой друг.

Внасяме какво ли не – от консервирана риба до политически стратегии. Липсва ли ни нещо? Не се притеснявайте, ще го внесем! Имаме хора, които могат да подпишат договора за доставка – важното е да не се налага да мислим сами. Защото, знаете ли? Мисленето изисква усилия.

Изследване: Мисленето е болезнено

Ефектът на празния офис

Ето как изглежда сцената: в някой държавен офис в края на работния ден. Столовете празни, бюрата – подредени, компютрите – изключени.

А защо са празни? Ами, защото онези с мозъка вече са си тръгнали. Или по-точно, са си тръгнали преди години. Защото, виждате ли, хората с идеи и креативност са като ранните птички – отлетели много преди да стане твърде късно.

А ние тук? О, ние останалите се движим в кръг около проблема, размахвайки празни папки и подписвайки важни документи, които никой не чете. Не че няма хора с ум тук, но тези, които имат някаква възможност, просто не искат да рискуват да пропуснат полета.

Светослав Иванов: Въртим се в кръг, но не защото сме хиндуисти

Какво остава?

И така, какво остава, когато умът излезе от строя? Остават вносните решения, които се разбират като „отгоре надолу“.

Остава един парадоксален свят, в който най-умните ни мозъци изобретяват гениални неща, но някъде другаде. Остава и усещането, че сме станали зависими от чужди идеи и продукти, вместо да развиваме свои.

Остава и един чудесен виц: Какво прави един човек, когато остане без идеи? Внася ги, разбира се! А кой ще ги използва? О, не се тревожете, някой с временно вносно вдъхновение ще се справи.

Износът на интелект – мит или бизнес?

Може би сме станали просто експортьори на таланти. Търсим признание отвън, вместо да го изградим вътре в собствената ни страна. Тъжно е, но иронията е налице: докато се гордеем с успехите на нашите „изнесени“ таланти, тук на място оставаме да внасяме умения, които можем да имаме в изобилие.

Дедуктивното разсъждение: как да развиете логическото си мислене?

В крайна сметка, когато страната изнася ум, всичко останало просто се внася – като интелектуална роба, закупена на прекалено висока цена.

Последвайте канала на