Светослав Иванов: Въртим се в кръг, но не защото сме хиндуисти

Някой да изключи машината на времето, моля.

Ето как продължи той:

Времето винаги следва своя неумолим ход и ако за нас нищо не се случва, това не означава, че това важи за всички останали. По-скоро означава, че ние сме зациклили в някакво специфично наше времепространство на нов епизод дежа вю.

В това зацикляне, най-много ме притесняват политиците, които използват вулгарния, отвратителен маниер на публично говорене. Този маниер дава крила на простака да мултиплицира простащината си във всекидневните си отношения с обществото - да демонстрира своята безпардонност, вярвайки, че това е някаква нова норма на поведение, която е предпоставка за просперитет и символ на успех. "Колкото си по-прост, толкова ще си по-успешен", гласи тази самозаблуда, родена от агресивно налагащи се примери, които всекидневно се набиват в съзнанието на обществото.

Коварно нещо е дистанционното. Можеш да натиснеш паузата по всяко време и картината замръзва, след това може да превъртиш, връщайки се назад, но напред можеш да отидеш само ако гледаш в реално време. Разбира се, ако вече този филм не си го гледал и той не се повтаря отново и отново. Така започна днешния си коментар на водещи в предаването "120 минути" журналистът Светослав Иванов.

В хиндуизма времето е кръг - когато животът ти стигне до своя край, започва ново начало. Така се родила концепцията за безбройните прераждания. Буда не харесал това и започнал да си задава въпроса - "Как можем да освободим душата си от този вечен кръговрат?" и се родил Будизмът и идеята за Нирвана. След това историята я знаете - за всички следващи религии времето е права линия, която върви само напред, без възможност да спре или да се върне.

Тези две реалности все повече се разминават, въпреки различните обществени групи на примирилите се и пристрастените към статуквото и онези, които искат да го променят. Тези две групи са в пъти по-малко от наистина важната група - тази на разочарованите и апатичните. Всъщност те, без да го осъзнават, създават усещането, че се въртим в кръг. Но имаш ли право да се пускаш по течението на времето, когато става дума за твоя собствен живот? Хамстери не сме, хора сме и винаги става дума за нашето време и за нашия живот.

Това важи и за живота на всеки човек. Той трябва да се живее, а не да влизаме в новия ден, с усещането, че днес ни предстои нещо, което вече ни се е случило вчера. Това ражда една специфична ленивост, която хване ли те, влизаш директно в онази песен на "Тангра" за нашия град, "в който няма какво да се случи". Тя кънти в главата ти и днес, както е кънтяла вчера, докато "хора раждат се, дишат, мечтаят".

Тогава интелигентният човек неосъзнато започва да се свива пред тържеството на наглостта. По улиците реват мотори, полуразпаднали се коли нахлуват в града със 100 и кварталните момчета отново започват да мечтаят да са мутри. Точно като през 90-те. Когато знаехме, че бащата на Гошо е много силен, защото познава много силни хора. Когато знаехме, че на Наско чичо му познава един от охраната на един много силен. И така и днес - мечти на сила за сила, която всъщност да ни смазва, но пък да ни е сигурно. Да сме осигурени насила. Да ни капе... В кофа. Вместо да плуваме в морето.