Прожектират биографичен филм за Тодор Живков

Нов биографичен филм за Тодор Живков ще прожектират днес в Правец. Премиерата на лентата, озаглавена "Човекът и народът", е по повод 101 години от рождението на най-дълго управлявалия български държавник. "Филмът е дълъг към два часа, а прожекцията е от 16 часа.

Надявам се да стане дискусия. Ще дойдат и режисьорът, и сценаристът", информира директорката на градския музей Татяна Борисова. Тя не скри, че не е съгласна с някои от коментарите им зад кадър, но всеки бил в правото си да "интерпретира историята авторски".

В Правец всеки има своя истина за личността и управлението на Тодор Живков, но нито един не се намери да каже, че му е било лошо под негова власт. На алеята в центъра двама пенсионери люпят карти и се карат, защото единият накрая се оказал с една в повече. "Ама нали ти ги раздаваше, аз какво съм виновен", оправда се единият. След като мъжете чуват от коя медия сме, приятелската препирня утихва и започват коментарите по адрес на видния им съгражданин.

"Добър ръководител беше и затова животът ни се струваше лек. Дойдох фелдшер през 1979 година. Тогава Живков беше в силата си.

Здравеопазването на България бе на висота имаше направления за всички болни, тогава им казвахме талони. А сега не е за приказки. Бърза помощ са боксови круши, докторите избягаха зад граница", описва ситуацията Петко-Доктора, докато вписва резултата от последната игра. Разяснява, че за 43 години трудов стаж взимал пенсия от 220 лева. По неговите думи тя би му стигала идеално само ако държавният строй не се беше сменил. "Още помня как баща ми, който почина точно преди промените 1989 година, вадеше по една двулевка за тока, телефона и водата", заявява бившият фелдшер.

Едното време и неговата сигурност пък жалеше човек с 30-годишен стаж в "Кремиковци". Той се представи за жител на съседното село Разлив. Чакаше пред общината за разрешително за надстройка на къщата. "Само ромите живеят сега, те правят сватби и кръщенета в ресторанта, а българинът се свива. Първо ми свиха електрожена, после бояджийската пръскачка. Накрая дойде едно дете, направих му забележка да не ми чупи дървото и ме удариха два пъти с тъпото на секирата. Едва оцелях. Преди 89-а година такава безнаказаност нямаше", нарежда 78-годишният мъж, който не смее и името да си каже от страх. "Скъпотия, брат, едва за хляба кретаме. Добре поне, че пенсията ми е нормална, ама съм работил в най-отровния цех на "Кремиковци". А сега няма професии, нито занаяти, как ще сме добре?", пита някогашният леяр.

Последвайте канала на