Четирите елемента на Емпедокъл

В продължение на хилядолетия човечеството се е обръщало към естествения свят, за да разбере себе си и се в вълнувало от въпроса от какво е направена Вселената.

Една от най-трайните концепции, които дават отговор на подобен въпрос, е концепцията за Четирите елемента (природни стихии) – земя, вода, огън и въздух.

Тези фундаментални елементи са надхвърлили културите и дисциплините, оформяйки не само нашия възглед за космоса, но и нашето изкуство, философия и дори нашия подход към здравето и благополучието. 

Четирите елемента

Концепцията за четирите елемента – земя, вода, огън и въздух, – има древни корени.

В Древна Гърция първите философи мислят по въпроса кое е единственото основно вещество, от което се състои светът.

За Талес това е водата, за Анаксимен – въздухът, за Хераклит – огънят, а за Анаксимандър – необяснимо вещество, което той нарича “апейрон” (безкрайното).

Идеите на тези първи философи подпомагат Емпедокъл през V век пр.н.е. да създаде концепцията за четирите стихии – земя, въздух, огън и вода. Той твърди, че цялата материя на света е съставена от тези четири елемента, като техните различни пропорции определят свойствата на различните вещества.

Теорията за универсалните символи на Приор - противоположност на убийствения буквализъм

Емпедокъл предполага, че различните качества на четирите елемента могат да обяснят съществуването на всички познати субстанции. По-конкретно, земята е студена и суха, въздухът е топъл и влажен, огънят е топъл и сух, а водата – студена и влажна.

Теорията на Емпедокъл се превръща във влиятелен метафизичен модел за устройството на света, който доминира в следващите близо две хилядолетия. Тази идея се разпространява в гръко-римския свят, след като е подкрепена от някои от най-важните мислители на онова време.

Например, Платон признава важността на четирите елемента и счита, че те са градивните елементи на физическия свят – съставките, от които са съставени всички физически обекти. Аристотел доразвива качествата, свързани с всеки елемент, като според него земята се възприема като солидна, стабилна и хранителна; водата е течна, адаптивна и емоционална; огънят е трансформиращ, енергичен и разрушителен; въздухът е интелектуален, комуникативен и постоянно променящ се.

Платон: Дoбритe хoрa нe ce нуждaят oт зaкoни, зa дa ce държaт прaвилнo, a лoшитe винaги щe нaмeрят кaк дa ги зaoбикoлят

Но концепцията за четирите природни стихии далеч не се ограничава с Древна Гърция и се развива под една или друга форма на много други места по света, пише novavizia.com.

Например:

Месопотамия. Вавилонците идентифицират четири основни елемента: земя (амма), вода (ид), огън (гир) и въздух (лил). Вавилонците вярват, че поддържането на баланс между тези елементи е от решаващо значение за космическата хармония и човешкото благополучие.

Индия. Концепцията за пет елемента “Панча махабхута” играе централна роля в индийските философии, особено в аюрведа и индуизма. Тези елементи са земя (притви), вода (джала), огън (агни), въздух (ваю) и етер (акаша). Всеки елемент е свързан със специфични качества и управлява различни аспекти на човешкото тяло и вселената.

Три практични съвета за здравословен и пълноценен живот

Китай. Традиционната китайска медицина използва концепцията за пет елемента – дърво (му), огън (хуо), земя (ту), метал (чин) и вода (шуй). Тези елементи са динамични и взаимосвързани, представляващи циклични модели на промяна и трансформация в тялото и космоса.

Тибет. Тибетският будизъм включва концепцията за четири елемента – земя (са), вода (чу), огън (ми) и вятър (рлунг). Тези елементи са свързани с различни органи, енергии и психични състояния, играейки роля в тибетските медицински практики и техники за медитация.

Америка. Много американски култури имат свои собствени уникални интерпретации на природните стихии. Някои племена се съсредоточават върху четири елемента като земя, вода, небе и огън, докато други включват допълнителни елементи, представляващи специфични природни явления.

След Емпедокъл друга прочута личност от Древна Гърция – Хипократ, известен днес като “баща на медицината”, развива медицински модел, базиран на четирите елемента на Емпедокъл, приписвайки техните качества на четири течности в тялото. Тези течности са известни като “хумори” – от латинската дума “umor”, което ознавача “телесна течност”. Така възниква теорията за четирите хумори.

Двеста години след това римският хирург и философ Гален разширява теорията за хуморализма в теория за личността. Той намира пряка връзка между нивата на течностите в тялото и емоционалните и поведенчески склонности – личностни типове, наречени “темпераменти”. Гален формулира четири темперамента – сангвиник, флегматик, холерик и меланхолик. Често четирите темперамента се изобразяват чрез четирите природни стихии.

Четирите елемента на Емпедокъл са пропити с богата символика. В алхимията четирите елемента се свързват със специфични цветове, метали и процеси. В астрологията елементите се свързват с различни зодиакални знаци, оказвайки влияние върху чертите на личността и жизнения път. Дори днес четирите елемента продължават да се използват в литературата, други форми на изкуството и различни духовни практики.

Последвайте канала на