Археолог от БАН: Преди 5000 г. по нашите земи са ловували и яли лъвове

Преди пет хиляди години на територията на България е имало лъвове, които хората по нашите земи са ловували. Това каза за БТА археологът Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей - БАН (НПМ-БАН). 

Те са си били местни лъвове, които са ловувани от хората през праисторията. „Имаме сведения за това, че са ловувани, че са донасяни до селищата, че най-вероятно са консумирани“, обясни тя. Според нея българските лъвове не се различават от тези, които в момента може да се видят в Африка. „Предполага се, че гривата им е била по-малка и някои от тях не са имали грива даже. Но това са хипотези“, обясни тя и допълни, че на този етап останките са малко.

В практиката си се е сблъсквала с най-различни казуси. Зависи от периода, който се проучва, пояснява тя. В момента се занимава и с човешки праисторически скелет от Козарева могила, в североизточната част на България, близо до морето. „Подозираме, че вероятно човекът е бил нападнат от лъв, но все още пишем статията и все още правим проучванията“, каза тя. По думите й има следи по черепа, които показват, че е бил нападнат от голям хищник, а точно по това време в България е имало лъвове. Точно по Черноморието, край Дуранкулак има останки от лъвове. „Ние имаме хипотеза, че има вероятност този човек наистина да е пострадал от лъв, но най-интересното е, че той е оцелял и раните му са зараснали“, каза тя.

Студенти от Испания проучват българската история край Велики Преслав

НАЙ-ЗАПАЗЕНИЯ СКЕЛЕТ НА КАМИЛА В ЕВРОПА Е НАМЕРЕН ТУК

Карастоянова разказва, че археолозите се занимават с останки от археологически обекти. Всяка година има страшно много разкопки на археологически обекти и всяка година има по нещо интересно, което излиза, с което да се занимават и което да проучват. Една от най-пресните им находки е скелет на камила, открит по време на разкопки близо до Драгоман. Тя разказва, че самите разкопки се извършват по трасето на БДЖ. Там минавал „Виа Диагоналис“ – един от римските пътища през нашите земи.  „В археологическия обект има структури от различни периоди, като също така се откри един римски път и римска пътна станция. Около тази римска пътна станция са открити скелети от коне, от магарета, но от камила не очаквахме да излезе и то – доста запазен скелет“, каза тя. По думите й останки от камила има на много места в Европа, има също и от София една долна челюст от камила, но толкова запазен скелет засега не е откриван.

Преславското злато ще блести в Лувъра

Пратени са проби в лаборатория в чужбина, в която би трябвало да направят изотопни анализи и да кажат откъде точно произлиза тази камила. „Тъй като тя най-вероятно не е отглеждана в България, а е привнесена с някакъв керван, който е вървял по този римски път и на тази пътна станция е умряла. Но е интересно да се види откъде идва тази камила“, казва Надежда Карастоянова. Досега знаем, че е мъжки индивид на над 5-годишна възраст. Намерени са и останки от още две камили, едната е малка. От същото място, но те не са цели скелети, а само фрагменти от кости, допълва тя.

Археоложката обяснява защо се откриват само части от скелети на животни. „Тъй като там има различни структури от различни периоди, част от скелети всъщност са нарушени, включително и този скелет е леко нарушен от по-късни изкопи. Той е погребан. След това, през Средновековието, са дошли и са копали някаква дупка, за да правят нещо там, и са нарушили този скелет. Част от костите са изхвърлени някъде. Просто пластовете се разрушават от различни структури“, разказа тя.

По думите й зависи от периода, в който се копае. През Римския период, когато тук е била римска провинция, реално би могло да се открие почти всичко, тъй като римляните са внасяли доста животни, дори от Африка за техните игри. Така че може да се очаква всякакви животни да се открият, но за момента, освен камили, по-интересни животни не са откривани от този период, казва още Карастоянова.

ТРАКИТЕ СА ЯЛИ КУЧЕТА

„По време на траките също има много интересни находки и проучвания. В момента една моя колежка – млад учен в археологическия институт, има проект, свързан с консумацията на кучета през тракийския период, от траките“, разказва тя. Карастоянова отбелязва, че има сведения за такива случаи – не, че са били консумирани постоянно и кучешкото е било част от храненето като цяло. „Но в някакви случаи определено има следи, че някои кучета са били консумирани“, разказва археоложката.

Йотова откри в Британския музей в Лондон изложба с Панагюрското златно съкровище

Тъй като находките не са много и повечето от скелетите на кучетата не са изцяло запазени, е трудно да се определи някаква конкретна порода и дали са имали някакво конкретно предпочитание. „По-скоро смятаме, че най-вероятно са били инцидентни случаи, ако са гладували, или нещо подобно. А може и да е било деликатес, не е много ясно засега, правят се още изследвания“, обясни Карастоянова. Тя уточнява, че се разбира дали едно животно е използвано за храна, ако има белези за консумация – това са т. нар. нарези по костите, които показват, че животното е транжирано и следи от термична обработка – от печене, от варене.

БЪЛГАРИТЕ СА СРЕД ПЪРВИТЕ, ОДОМАШНЯВАЛИ ЖИВОТНИ В ЕВРОПА

В дисертационния си труд Надежда Карастоянова изследва праисторическите периоди в България – неолит, късен неолит, халколит. „Това, което е интересното в случая, е цялото одомашняване на животните как се развива, защото още в тези периоди вече имаме одомашнени животни. Те са внесени от племената, които се заселват тук от Азия, от днешна Турция реално. Тези хора си носят домашните животни към България. Тук затова имаме едни от най-ранните домашни животни в цяла Европа“, обяснява тя.

По думите й е интересно как се развива ловът през различните периоди. Изследването й показва започването на изчезването и изчезването на някои видове, които по това време са съществували, но в България, а и в световен мащаб вече са изчезнали. Тя даде пример с дивото говедо – турът, от който произлизат абсолютно всички породи домашни крави в момента. Поради прекомерен лов това животно бива избито и е изчезнало. От дисертацията й се решава и още един научен въпрос.

„Дълго време се мислеше, че в България еленът лопатар е привнесен вид точно от римляните и че преди това той не е съществувал по нашите земи. Но няколко праисторически обекта, които проучвах, показаха, че това не е така и че ние сме имали местен вид елен лопатар, който е съществувал тук, в България още през праисторията и е бил ловуван. И след това той е изчезнал, след което отново е привнесен от римляните. В момента елените лопатари, които живеят в резерватите тук, в България, са привнесени видове, не са местни. Но чрез този материал доказах, че още през праисторията в България този вид е съществувал“, разказа тя.

КУЧЕТАТА СА БИЛИ ДРЕБНИ, НО С ГОЛЯМА ЗАХАПКА

същи, откакто е започнало одомашняването. Както и домашните растения са си едни и същи. Само се променят като породи и като начин на експлоатация, уточнява тя. „Тогава едно животно се е използвало за всичко. Не е имало толкова изразени породи. Сега вече имаме изразени породи – да кажем, крави само за месо, овце само за вълна или само за мляко. Докато тогава все още не е имало такива специализирани породи“, отбелязва тя.

„Същото важи и за кучетата. През праисторията нямаме данни да са отглеждали котки, но кучетата са били част от живота на праисторическия човек по всякакъв начин. Интересното е, че повечето, които откриваме в праисторията, са едни доста дребнички, малко приличащи на дакели кученца, но с много масивна захапка. С доста масивна челюст спрямо размерите им“, пояснява тя. Вероятно са ги ползвали както за лов, така и като аларми, ако става нещо в селото, ако нещо приближава, те да вдигат шум. Също така и през праисторията на някои места в България имаме данни, че някои кучета са били консумирани и са използвани за храна, допълни тя.

Надежда Карастоянова е родена на 7 март 1984 г. в Дупница. Владее английски и френски език. През 2018 година става доктор по „Зоология“, като защитава дисертация на тема „Развитие на лова и животновъдството и разлики в природната обстановка от късния неолит до късния халколит в Източна България по данни от археологически обекти“. Има магистърска степен в специалност „Археологически изследвания — праистория“, а бакалавърската си степен получава в Археология на Нов български университет. Участвала е в над 20 теренни и други изследвания в областта на археологията и археозоологията, както и в научни семинари в България и чужбина. Два пъти е била на специализация по палеонтология във Франция, Бордо. Била е част от международни проекти и проучвания. Автор е и на редица научни публикации в сферата на археологията. 

Последвайте канала на