Истинските събития, които стоят зад три смразяващи кръвта легенди

Слушай новината

Страховитите градски легенди се предават от уста на уста. Тийнейджъри се забавляват като си разказват зловещите истории и се плашат взаимно до смърт. Реални ли са мрачните случки или всичко е плод на нечия развинтена фантазия, пише vesti.bg. 

Ето я истината в три от популярните мистериозни истории:

Легендата за Кървавата Мери

Най-жестоките жени в историята - II част

Според легендата Кървавата Мери е дух, който може да бъде призован чрез специален ритуал. Церемонията започва с палене на свещи. След това се гаси осветлението и призоваващият застава пред огледало. Там той започва тихо да шепне многократно името на Кървавата Мери, докато се взира в отражението си.

The real story of the Bloody Mary Legend pic.twitter.com/P84xhKaMkb

— mortal (@Basic58447948) July 30, 2021

Веднъж призован, духът може да направи безобидни неща, но също така може да убие, гласи градската легенда за духа в огледалото.

Каква е истината?

Кървавата Мери е реална историческа личност. Това е Мария I Тюдор, кралица на Англия и Испания. Тя е дъщеря на крал Хенри VIII от първия му брак с Катерина Арагонска. Родена е през 1516 година.

Тя е изключително умно дете. Още на 4 години забавлява френска делегация в двореца, свирейки на клавесин. Голяма част от ранното ѝ образование идва от майка ѝ, която се консултира с испанския хуманист Хуан Луис Вивес и му възлага да напише трактат за образованието на момичетата. До деветгодишна възраст Мери може да чете и пише на латински, учи френски, гръцки, испански, музика, танци. Хенри обожавал дъщеря си, но копнеел за мъжки наследник. Затова той се развежда със законната си съпруга и се жени за Ан Болейн, а бракът му с Катрин е обявен за незаконен. Мери е лишена от титла и вместо принцеса е наричана Лейди Мери.

Престолонаследник на трона става първородната дъщеря на Ан Болейн и Хенри VIII - Елизабет.  Тя също е лишена от титла, след като майка ѝ е обезглавена, а кралят се жени за трети път. Едва през 1544 година титлите и на двете полусестри са върнати със специален закон за наследството. Хенри VIII сбъдва мечтата си и му се ражда син от брака му с  Джейн Сиймор. Кръщават го Едуард. Джейн издъхва малко след раждането. Едва 9-годишен, Едуард се възкачва на престола. Но го сполетява смъртоносна болест и тогава кралица става Мери.

Най-жестоките жени в историята

Още от тийнейджърска възраст тя страда от аномалии в менструалния цикъл и често изпада в депресии. Меланхолията и тревожните мисли са постоянен спътник на Мери. Това ще окаже влияние на целия живот на бъдещата кралица.

На 37-годишна възраст Мери се жени за Филип Испански, който е с 10 г. по-млад от нея. Тя е влюбена, но съпругът ѝ не ѝ отвръща със същите чувства. Въпреки това, той изпълнява своите задължения. Така само след 2 месеца кралските лекари съобщават, че Мери е бременна. По онова време медицината не е била толкова развита и нямало начин да се констатира със сигурност бременност. Разчитало се на симптоми като подуване на корема, гърдите, гадене и др. Два месеца преди щастливото събитие Мери е настанена в удобна стая. Съобщено било, че това се прави за да ѝ се осигури комфорт, но още тогава тръгват слухове, че кралицата страда от медицинския феномен фалшива бременност (гестационната трофобластна болест е изключително рядко състояние, което се развива от анормална бременност. При това заболяване повечето жени смятат, че са бременни и имат положителен тест за бременност).

Идва очакваният ден на термина - 9 май, но бебе така и не се появявало. Лекарите на Мери решили, че може би са сбъркали с изчисленията и отлагат раждането с месец. Какво се е случило, никой не знае със сигурност. Смята се, че или детето е било мъртво родено, или Мери е имала огромен тумор в корема. В края на август тя напуска стаята си съсипана. Мери е убедена, че сполетялото я е наказание от Господ.

Сдобива се с прякора Кървавата Мери след решението „да наложи истинската религия”. Така малко преди Коледа през 1554 година тя решава да екзекутира 240 мъже и 60 жени. Осъдените на смърт са обвинени в протестантство и изгорени на клада.

Обяснението на феномена

Обяснението на психолозите за феномена с призоваването на Кървавата Мери е много прост. Според тях всеки човек, ако се взира в огледалото достатъчно дълго време, може да види как някой друг го гледа в отговор. Така че легендата за Кървавата Мери вероятно не се е появила от нищото.

Италианският психолог Джовани Капуто нарича това явление „илюзията на извънземното лице”. Според него, ако човек се взира дълго и упорито в отражението си в огледалото, зрителното му поле ще започне да се изкривява, а очертанията и границите ще се замъглят. Лицето вече няма да изглежда по същия начин, както в началото на експеримента. Илюзията се появява и когато човек гледа образи и силуети на неодушевени предмети.

Легендата за „Алиса убива“

Япония е уникална страна с много специфична култура и традиции. В Страната на изгряващото слънце се вярва в призраци и дяволи от древни времена. Не е изненада, че легендите в Япония са безброй. Някои са толкова зловещи, че могат да накарат дори най-големите смелчаци да почувстват тръпки по гърба от страх.

Зли призраци тормозят село

Една сравнително млада градска легенда е „Алиса убива”. Тя започва да се разпространява между 1999 и 2005 година. Според легендата в Япония по това време е имало редица брутални убийства. Телата на жертвите са осакатени, крайниците им са откъснати, а отличителната черта на всички убийства е, че до всеки труп е изписано името „Алиса” с кръвта на жертвата. На всяко местопрестъпление полицията открива по една карта за игра.

Според легендата, първата жертва е открита в гората, а части от тялото ѝ са нанизани на клоните на различни дървета. На втората жертва са откъснати гласните струни. Третата убита е тийнейджърка, получила тежко изгаряне на кожата, разрязана уста, изтръгнати очи и пришита корона към главата. Последните жертви на мистериозния убиец са две малки близначета. На тях е поставена смъртоносна инжекция, докато спят.

Твърди се, че за бруталните престъпления полицията е арестувала мъж през 2005 година. У него е открито якето на една от жертвите. Това била единствената улика срещу него. След като други доказателства не са открити, а мъжът твърдял, че якето му е подарено, той е освободен и скита по улиците, готов да убие отново.

Реалността е много по-различна

Всъщност в Япония никога не е имало такива убийства. По времето на появата на легендата в Испания действа маниак, който е наречен Картоубиецът. През 2003 година цялата полиция в Мадрид е вдигната на крак, за да залови неизвестен сериен убиец, който ликвидира шестима души и ранява трима между 4 януари и 18 март.

При всяко едно от престъпленията килърът оставя по една карта за игра върху тялото на жертвата. Въпреки усърдното разследване, полицията не открива връзка между убитите хора или мотив за престъплението. За властите е ясно само, че си имат работа с психопат, който подбира жертвите си на случаен принцип.

Вероятно серийният килър никога нямало да бъде заловен, ако не бил отишъл сам в полицията да направи самопризнания. За убийствата е арестуван и обвинен Алфредо Галан Сотило.

42 years ago today, Alfredo Galán was born in Spain. He would later be dubbed “The Playing Card Killer,” after a three month killing spree in which he murdered 6 people.

He was named “The Playing Card Killer” by the media because he usually left a card beside his victims body. pic.twitter.com/T4QhrOyMJP

— AlwaysTimeForTrueCrime: A Podcast (@ATFTCPodcast) April 5, 2020

Той е роден на 5 април 1978 година в Пуртолано, провинция Суидад Реал Кастилия-Ла Манча, Испания. Въпреки че става президент на класа, той е запомнен от съучениците си като незабележим и интровертен. През септември 1998 година Галан се присъединява към испанската армия и става ефрейтор в 31-ви механичен полк „Астурия” в Мадрид и участва в хуманитарни мисии в Босна. Върнат е у дома, за да помогне при почистването на петролния разлив „Престиж” (Екологичната катастрофа става през 2002 г. край бреговете на Галисия. Тогава потъва 26-годишен петролен танкер MV Prestige, превозващ 77 000 тона мазут. Резервоарът се пука по време на буря).

След като краде кола, претърпява инцидент и е изпратен във военна болница в Мадрид. Там е диагностициран с невроза и безпокойство, както и алкохолизъм. През март 2003 година Алфред Галан започва работа като охранител на летище Мадрид-Барахас. На 24 януари 2003 г. Галан застрелва Хуан Франсицко Ледесма на 50 г. в главата пред очите на 2-годишния му син. На 5 февруари тялото на 28-годишния чистач на летището „Хуан Карлос” Мартин Естасио е намерено с куршум в главата, а наблизо е оставена карта за игра асо купа. На 7 март 2003 г. 27-годишния Сантяго Едуардо Салас е прострелян в лицето, но оцелява. Приятелят му, Анахид Кастило Руперти на 29 години успява да избяга невредим. На мястото са изпуснати три карти за игра.

Галан признава, че първоначалното му намерение не е било да има свой собствен подпис на убийствата, оставяйки карти за игра. Това станало неволно. Той решава да продължи тази зловеща игра, след като медиите в Испания го превръщат в сензация. Наричат го Картоубиецът.

След като сам се предава в полицейския участък на 3 юли 2003 година, Галан признава, че именно той е Картоубиецът. Разказва, че при някои от убийствата е пожелавал на жертвите си добро утро, след което им е нареждал да коленичат, преди да ги застреля. Признава, че пистолетът, с който са извършени престъпленията, е нелегално внесен в Испания, укрит в телевизор.

По време на делото срещу него той на няколко пъти променя показанията си и твърди, че нацистите са го накарали да извърши престъпленията. Въпреки това, той е осъден на 142 години затвор.

Легендата за извънземната кръв

Друга любима на тийнейджърите страшна история е за токсичната извънземна кръв. Легендата гласи, че болна жена е откарана в болница и когато медицинските сестри ѝ взимат кръвна проба, тя се оказва толкова отровна, че всички наоколо се разболяват. Осъзнавайки, че имат работа с извънземна форма на живот, сестрите избягали от ужас.

Истинската история на „Токсичната дама” Глория Рамирез

Истинската история зад тази легенда се разиграва на 19 февруари 1994 г. По това време 34-годишната Глория Рамирез страда от изключително тежка форма на рак на шийката на матката. Приета е в спешното отделение на Ривърсайд, Калифорния с респираторен и сърдечен дистрес. Близо 15 минути, след като пристига в болницата, Глория изпада в пълен сърдечен арест. Медицинска сестра на име Сюзън Кейн взима кръвна проба, част от рутината на обявения „код синьо”. Докато извършва манипулацията, Кейн усеща много неприятна миризма. Зловонието е усетено и от д-р Горчински, който също бил на смяна. Лекарят поел дълбоко дъх и припаднал. Това се случило и с още четиримата парамедици, които се намирали наблизо край Глория в линейката.

Спешното отделение е незабавно евакуирано и запечатано. Предположенията били, че има токсично замърсяване. Извикан е Окръжният екип за обеззаразяване, за да бъде дезинфекцирано отделението. Случаят е описан като масова истерия, но един от засегнатите от миризмата прекарва две седмици в интензивното отделение с диагноза хепатит, панкреатид и некроза (смърт на клетки и тъкани в жив организъм под въздействие на патогенни фактори).

Самата Глория издъхва 40 минути, след като е приета в болницата. Нейната аутопсия е извършена от хора в защитни костюми.

Разгаданата мистерия

След смъртта на Глория Рамирез започват мащабни и задълбочени изследвания. Загадката разгадава експерт към Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор”. Там е установено, че Глория е приемала лекарство за ставни болки. В тялото ѝ е открито съединението диметил сулфон. Заради химична реакция, промяна в околната температура и редица благоприятни условия, елементът се превръща в смъртоносното съединение диметилфусфат. Отравянето с него отговаря на всички симптоми, описани от хората, които са били в близост до кръвта на Глория Рамирез.

Оказва се, че зад всяка от трите истории с паранормални и мистериозни явления има капка истина, която е украсена до чудовищни размери. Сами избираме в какво да вярваме. Или както се казва в един популярен сериал - „Истината е някъде там”.

Последвайте канала на