Google почете Борис Пастернак

Днес се навършват 131 години от рождението на Борис Леонидович Пастернак - световноизвестния руски поет, писател, преводач, носител на Нобелова награда за литература. Но той има нелека писателска и човешка съдба.

Роден е в Москва през 1890 г. в еврейско семейство, представители на интелигенцията, припомня "Библиотека България". Баща му е художник-академик, майка му - пианистка, професор в Одеската консерватория. Те се преместват от Одеса в Москва една година преди раждането му. Семейството е било асимилирано, така че за своя еврейски произход момчето разбира чак десетгодишно. При това, при съвсем неблагоприятни обстоятелства, малкият Борис не бил приет в гимназията, тъй като там се съблюдавала процентна квота за евреите. Все пак е приет следващата година и получава атестат, в който е било посочено неговото "юдейско вероизповедание".

В дома им често гостували музиканти, писатели, художници. Борис е можел да постигне успех във всички тези области на изкуството. Детската му мечта е била да стане първокласен музикант като майка си, дори написал няколко произведения, най-отличаващото се от които, била една соната. Но бързо се преориентирал от това увлечение към философията, а от философията към поезията.

Пастернак завършва гимназия със златен медал, после учи в Московския университет - първо в юридическия факултет, после - във философския. Изучавал е философия и в Марбург, Германия. От 1910 г. е в редиците на футуристите. Първите му стихове са отпечатани през 1913 г., а през 1914 г. излиза първата му книга "Близнец в тучах", повлияна от Александър Блок и футуризма. През 1921 г. семейството му емигрира в Берлин и поетът поддържа с тях връзка единствено чрез писма. През същата година Пастернак издава стихосбирката си "Сестра моя жизнь", която има огромен ефект върху руската поезия. Тя го превръща в модел за подражание на по-младите поети и решително променя поетичния стил на автори като Осип Манделщам и Марина Цветаева.

През 20-те години Пастернак пише много стихотворения и поеми, а през 1928 г. се отдава на прозата. Това е периодът на официалното му признаване в СССР. Той активно участва в работата на Съюза на писателите в СССР, но през 1936 г. го обвиняват в откъсване от реалността и така започва неговото постепенно отчуждаване от официалната литература. По това време той започва да превежда Шекспир, Гьоте, Шилер, Рилке, Верлен, грузинска поезия. Тези преводи радват читателите и днес.

От 1945 г. Пастернак пише романа си "Доктор Живаго", който завършва през 1955 г. Романът, който ще го прослави и срине. Текстът претърпява много редакции и по време на писането писателят неведнъж променя заглавието - "Свещта гореше", "Момчета и момичета", "Опитът на руския Фауст", "Смърт няма", но накрая избира заглавието "Доктор Живаго". Романът разказва за живота на руската интелигенция от началото на столетието до Великата отечествена война, засяга съкровени въпроси за човешкото съществуване - тайните на живота и смъртта, въпросите на историята, християнството. Произведението е изпълнено с висока поетичност.

През 1958 г. Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература, предложен е от Албер Камю.

Последвайте канала на