Футболен клуб Santa Claus

~ Последна част от нашата коледна история, чийто предишни части можете да прочетете тук, тук, тук, тук и тук.

Глава 6.
FC Santa Claus

Преди да погледнем що за чудо е този футболен клуб, който се казва Santa Claus, да обиколим около света и видим някои интересни празнични традиции, любопитни факти и да разберем откъде идват коледните декорации. 

Има много, много версии за това кога и откъде се появяват коледните украси. Според писмени данни още през 15 век в Лондон е било традиция да се украсяват домовете, както и всяка църква около Коледа. Говорим за 15 век, когато коледното дърво все още не съществува в Англия като елемент на празника. То е било донесено доста по-късно на Острова от Германия, както говорихме за това в пета част на нашата коледна история. 

Основните орнаменти, с които домовете и църквите са били украсявани, са растителни – каменен дъб, бръшлян, лаври, както и всичко, което по това време на годината е зелено. 

Листата на бръшляна са сърцевидни и се смята, че символизират любовта, а и идването на Иисус на Земята. Джелът пък например се предполага, че предпазва от вещици, а бодливите му листенца и червени плодове символизират Трънения венец на Христос и кръвта, която е пролята от него при Разпятието. 

Pixabay

През 10 век в Рим се появяват сцените с Рождество, тоест имитации на самото Рождество – обикновено фигури, често и картини, изобразяващи историята, барелефи, а през годините се затвърждават и сцените, в които живи хора пресъздават Рождество. Това е традиция, която е била и все още е много популярна в Сицилия, макар да не е сигурно, че води началото си именно от италианския остров. 

Тук няма да споменаваме отново коледното дърво, защото говорихме за него в предишната част на историята ни, но само ще напомним, че именно в Катедралата в Страсбург, където се смята, че през 1539 г. се появява най-първата украсена елха в света, има също така и сцена с Рождество – барелеф, който е един от най-известните в света и днес. 

Pixabay

Най-първите декорации, масово произвеждани и продавани, се появяват в Германия през шейсетте години на 19 век, а техен вдъхновител са веригите от хартия, правени от децата по празника.

Още от тогава, та чак до днес хората са участвали в своеобразни състезания за това кой ще направи най-добрата украса и най-вече – ще пресъздаде най-реалистично сцената на Рождество. В много семейства тези фигури са смятани за ценно наследство, предавано от поколение на поколение. 

Традиционните цветове на Коледа още преди векове са били червено, зелено и златно. Макар днес червеното да е попроменило малко значението си и да се свързва най-вече с мантията на Дядо Коледа, то си остава един от основните цветове на празника. Преди векове червеното е символизирало кръвта на Иисус. Зеленото – вечен живот. Златното пък е най-първоначалният цвят, някога свързван с Коледа. То символизира даровете, които Влъхвите са занесли на Младенеца, символизира също така и царственост. 

От 16 век растението Коледна звезда се свързва с празника. То води началото си от Мексико. Други традиционни декорации, запазили се през вековете и до днес, са камбанки, свещи, захарни бастунчета, чорапчета, венци и ангелчета. Свещите, поставени на всеки прозорец, символизират факта, че християните вярват, че Иисус е вечната и безкрайна светлина на света. 

Всички онези коледни украси, които виждате и днес, включително светлините и гирляндите над улиците, започват началото си преди много векове и почти всички са съсредоточили произхода си в Германия. В това число влизат и едни от най известните коледни песни. 

*

Традицията повелява на Коледа, както и на Бъдни вечер да се ядат определени блюда. Така, например, в Сицилия на празника се ядат 12 различни вида риба. В Англия и държавите, които през годините са били повлияни от нейните традиции, на трапезата на Коледа се слага пуйка или друга голяма птица, картофи, пудинг, пайове с месо, плодови торти и специален сладкиш, наричан Бъдник… всъщност истинското му име е Yule log cake – Yule на много места е синоним на Коледа, но за това говорихме в предишната – пета част на нашата история. 

Pixabay

В Полша и Скандинавските държави рибата е изключително популярен избор за коледна трапеза. В Швеция традицията повелява да се сервира на т.нар. smörgåsbord, което най-лесно можем да опишем като „Шведска маса“. На този своеобразен отворен бюфет се нареждат шунка, кюфтета и херинга. В Германия, Франция и Австрия най-много тачат гъската и свинското. На много места по света има традиция на празника да се пие яйчен пунш – напитка от мляко, сметана, разбити яйца, захар, като често се добавят и алкохолни напитки, като ром, бренди и бърбън. 

*

Няколко любопитни факта от 20 век:

- в СССР Коледа е била отначало заклеймявана, а по-късно и забранена. Това се е случило под натиска на Съюза на войнстващите безбожници, който дори е имал и собствен вестник „Безбожник“.

От организацията карали учениците в Съветския съюз да се противопоставят на коледните традиции, а през 1929 г., навръх Коледа, накарали учениците да плюят върху Разпятието в знак на протест срещу празника. Коледа става отново официален празник в Русия през 1991 г. 

- в Нацистка Германия положението също не е било никак добро. Идеолозите на режима са виждали в организираната религия враг на тоталитарната държава. Затова пропагандата е заработила в полза на нацистите и много от текстовете на песните са били променени, така че да прославят расистките идеологии, докато християнските и религиозни аспекти на празника са били умишлено потискани. 

В Англия, например, чак до петдесетте години е било считано за нормално Коледа да се чества в пълния ѝ вид само от заможните и богатите. Бедните просто са отбелязвали празника със скромна трапеза, на която слагали някакво месо, а подаръците за децата често били просто плодове. Богатите разбира се, се радвали на пълната коледна традиция – от подаръците, през коледните песни, чак до трапезата. След петдесетте години на 20 век нещата започнали да се подобряват, жизненият стандарт на англичаните се покачил и празникът станал масов и достъпен почти за всички в целия си блясък. До 1912 г. националните всекидневници излизали и на Коледа. Пощата е била доставяна на 25 декември чак до 1961 г. Футболната лига провеждала мачове от шампионата на страната до петдесетте години, а в Шотландия това продължило чак до седемдесетте години. 

*

Споменавайки футбола, да отделим време и на обещаната в началото тема: FC Santa Claus. 

Това е съвсем истински финландски футболен отбор и се казва „Дядо Коледа“ не на шега. 

В момента FC Santa Claus се намира във финландската трета дивизия, където последния сезон завърши на 11-о място. Факт е, че отборът не е точно върховен гранд. 

Но пък кой друг отбор в света може да се похвали, че е съставен само от местни, финландски футболисти, дори и резервите? Имат само едно единствено изключение – халфът Хаит Мохамед от Ирак. 

FC Santa Claus е създаден през 1993 г., след сливането на отборите Rovaniemen Reipas и Rovaniemen Lappi. По-успешният от двата е бил Rovaniemen Reipas, който е играл 12 сезона във втора дивизия, докато Lappi е играл там само три. След сливането на клубовете и появата на FC Santa Claus, отборът започва да играе във втора дивизия, където се задържа до 2000 г. После – до 2008 г. играе в трета дивизия, откъдето се качва обратно в по-горната между 2009 г. и 2012 г., след което постоянно редува по две години във всяка група. 

FC Santa Claus е носител на Midnattsolscupen (Купата на среднощното слънце) през 1994 г. Това е турнир, който, както сочи и името му, се играе между отбори от държавите, които имат територии зад Полярния кръг, където има т.нар. бели нощи. Обикновено носителите на купата са от Швеция и Финландия, но и Спартак Москва е печелил няколко пъти. 

Екипът на Novini.bg ви пожелава Весели празници, честита Коледа и щастлива Нова година!
 

Последвайте канала на